Българската православна църква масово не плаща осигуровки на клисари, продавачи на свещи, псалти и прочие. От това бюджетът на държавното обществено осигуряване е ощетен със 150 079 080 лв. за последните 14 години.
В него не са внасяни нито здравни, нито социални осигуровки за близо 12 хиляди „цивилни" църковни служители (без расо) в 13-те епархии в страната, пише „168 часа".
Сигнали за внушителната група неосигурени лица са подали свещеник от София и негови събратя от провинцията.
Наскоро Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание обсъди промени в Наказателния кодекс. „Идеята е неплащането на осигуровки да се криминализира, а на работодателя да бъдат наложени високи глоби", каза членът й Димитър Горов от БСП. Той се изненада, че Църквата не плаща осигуровки на светските служители.
„Църквата е юридическо лице и не е освободена от плащане нито на осигуровки, нито на данъци", казва доц. Дилян Николчев, преподавател по канонично право в Софийския университет „Св. Климент Охридски".
През 2000 г., когато влиза в сила Кодексът за социално осигуряване (КСО), Българската православна църква започва да дължи осигуровки за своите служители. При различни минимални осигурителни прагове през годините сумите са разични, но до тази година натрупаните задължения надхвърлят 150 млн. лева.
Най-често причина да не се внасят осигуровки е липсата на трудови договори на църковните служители с настоятелствата, установява в. „168 часа". Експерт счетоводител, който изчисли, че общата сума на осигурителните вноски за едно заето лице в Църквата за периода 2000-2014 г. е 12 507 лева. Умножена по броя на цивилните лица, ангажирани в различни дейности на БПЦ, тя формира общото задължение от над 150 млн. лева.
Системно неосигурявани за трудова злополука, болест и пенсия са клисари, продавачи на свещи, псалти, църковни певци и иподякони в около 3 хиляди черкви и манастири. Според КСО те подлежат на задължително осигуряване, тъй като престират, тоест предоставят в полза на работодателя си - Църквата, своята работна сила, имат работно място и спазват работно време. Наличието на тези три елемента задължава Църквата да сключи трудов договор с всеки от тях и да ги осигурява (на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО), обясни експерт по трудово законодателство.
„През годините трудови договори със светските лица, които работят в помощ на храмовете, не са сключвани. А това освобождава църковните ръководства - предстоятел на храма, свещеник и църковни настоятели, от отговорността да им изплащат задължителните по КСО вноски", обясни той.
Скандалът е още по-голям и защото в Националната агенция по приходите не са били внасяни и задължителните 10% данък върху общия доход на светските лица. Вноските по този данък се изчисляват на база на минималната работна заплата, която трябва да получават цивилните църковни служители.
БПЦ е най-големия притежател на имоти в България след държавата.
