Най-невероятните открития се намират не отвън, а вътре в нас. Холографската парадигма, разглеждана в книгата „Човешката холограма”, подкрепя това твърдение, тъй като, както сочат доказателствата, чрез постигане на кохерентно състояние в нашето тяло ние предизвикваме кохерентност и у другите, независимо дали са наблизо или надалече. Следователно именно чрез навлизане навътре можем да предизвикаме промени в обществото като цяло. Така социалната промяна става отговорност не на някой друг, а на нас самите.
Последната глава книгата е посветена на собствения ни личностен ренесанс, настъпващ, докато се опитваме да приложим на практика новите прозрения, с които се сдобиваме за себе си и за нашата вселена. С оглед на тази цел д-р Робин Кели е подбрал дванадесет важни умения, които всеки от нас би могъл да овладее и по този начин да спомогне за мирното, сигурно и щастливо бъдеще на целия свят.
1. Да се доверяваме на чувствата си.
Нашите чувства са първите и най-достоверни послания, които получаваме. Когато сме изложени на опасност, когато се налага да избягаме от нещо, тогава чувствата ни автоматично се преобразуват в действия, защото заложен на карта е нашият живот. Когато сме призовани да спасим другиго от опасност, то тогава от най-голямо значение е времето, което не трябва да бъде губено в анализиране на чувствата ни и изразяване на емоциите ни.
Но тъй като, за щастие, подобни епизоди са редки за повечето от нас, то единственото, от което се нуждаем, е обучение, придружено от редовно осъвременяване на уменията ни, така че да реагираме подходящо и ефективно във времена на криза. Трябва да бъдем напълно подготвени за природни бедствия, както и да владеем основни техники за оказване на първа помощ. И за да предотвратим рязкото покачване на собствените ни нива на стрес, след като сме помогнали на другите при подобни травмиращи събития, много е важно непосредствено след това да намерим човек, пред когото да изразим искрено чувствата си и който да ни изслуша ефективно.
В други моменти обаче е разумно да се запитаме дали реагираме подходящо. Дали не преиграваме, забелязвайки заплахи, които при повторно обмисляне се оказват далеч не толкова страшни? И дали честите усещания за надвиснала опасност не ни лишават от възможността да изпитваме спокойствие, мир и любов?
Ако сме в състояние да се отърсим от излишните си чувства на страх, обикновено заложени у нас още от детството, то тогава бихме могли да преживяваме доста по-често онези спокойни, но и много могъщи „флуктуации на полето“. В състояние на мир и покой се отваряме много повече за вдъхновението и откриваме в себе си източник на съзидание, който доскоро е бил напълно скрит за нас.
2. Да изразяваме чувствата си.
Изразяването на чувствата колкото е възможно по-бързо и по-искрено е следващата важна стъпка в личностното ни израстване. Думата „емоция“ (е-моция) означава „енергия в движение“. Изразяването на чувствата ни е ключово за поддържането на близките ни връзки – нещо, за което мъжете, обучавани още от деца да крият, да бранят и да отричат, имат все още много да учат. По същия начин и тревогите, ако не са споделени, започват да се трупат и да ни разяждат, превръщайки ни в депресирани и болни хора.
Когато се научим да се доверяваме на чувствата си и да ги споделяме, ние се научаваме и да слушаме другите. Изслушването на брачния ни партньор, на децата и на приятелите ни е може би най-важното средство за здравословна превенция, с което можем да им помогнем. Най-малкото ще бъде намален наполовина моя професионален товар, както и този на колегите ми, тъй като основната ми роля като лекар е да изслушвам истории, които е трябвало да бъдат разказани много отдавна. Подозирам, че спешните отделения и болниците също ще отбележат трайно намаление на броя на пациентите си, ако слушането се превърне в приоритет за хората от модерния свят. Баснословните ни сметки за лекарства също ще отбележат драстичен спад.
3. Да се свързваме, а не да реагираме.
Изразяването на нашите чувства ни помага да се свържем със смисъла им. Възможно е някой да ни е ядосал, защото действията му са ни напомнили за нещо в нас самите, което никак не харесваме. В ретроспекция е възможно да усетим, че този човек ни е направил услуга, като е вдигнал пред нас огледало за собственото ни поведение.
Процесът се улеснява значително, като изразим гнева, който сме почувствали в онзи момент, но го насочим срещу акта, а не срещу неговия извършител. Вследствие на това гневът ни ще бъде уталожен и ще последва прошка към нашия противник и към нас самите. Моделът на човешката холограма ни обединява и ни помага да видим подобни конфликти под друг ъгъл.
4. Да бъдем разумни.
С израстването ни съзряват и нашите когнитивни умения. Научаваме се да обработваме чувствата и емоциите си, учим се от опита си и се научаваме да ценим мнението на другите. Освобождаваме се от догмите, като се научаваме да ценим хората с различна култура и различни религиозни убеждения. Откриваме умствената си сила и слабостите си и постепенно ставаме уверени, запазвайки смирението си. Научаваме се да озвучаваме тревогите си и да изразяваме разочарованията си чрез непрекъснато разширяващите ни се езикови познания. Научаваме се също така да разрешаваме нашите проблеми и проблемите на другите чрез действия в името на общото благо.
5. Да действаме почтено.
Научаваме се, че чрез обмислените актове на почтеността освобождаваме своя живот и живота на другите. Нямаме нужда да рекламираме действията си пред света – това би се оказало загуба на ценна енергия. Действията ни сами ще станат известни и без никакви усилия от наша страна, при това по далеч по-траен начин. След това можем да жънем истинските плодове от тях, удовлетворени и в мир със себе си, отварящи се автоматично за още по-съзидателни начинания.
Цялото познание, което трупаме през живота си, трябва да бъде предадено, в идеалния случай веднага щом бъде научено, и тази наша щедрост ще продължи да ни поддържа свързани с непресъхващата библиотека на мъдростта. И ако сме търпеливи, отплатата е толкова голяма, че нищо повече не би ни попречило да поемем пълната отговорност за нашия живот по този път.
6. Да се изпълним със състрадание към себе си.
Отговорният път е и пътят на състраданието. Умението да показваме състрадание към самите себе си е може би най-трудното за усвояване. Трудно е да откажем на някого, без да почувстваме вина. Може би приятел ни е поканил на шумен купон, но точно в този ден тялото ни копнее за ранно лягане. Или може би друг приятел ни е поканил да участваме в кампания, чиято кауза някак си отказва да грабне сърцата ни. Този тип предизвикателства продължават да бъдат и до ден днешен най-голямото изпитание за мен на този свят. Да кажеш „не“ изисква голямо умение. Може би един от най-добрите начини за постигането му е и ние самите да не бъдем прекалено настойчиви в исканията си. Когато организирате вечеря, първо проучете ангажиментите на приятелите си. Гарантирам ви, че в крайна сметка емпатията ще спечели, приятелството ще се затвърди и неловките ситуации ще намалеят.
Когато покажем състрадание към себе си – например, демонстрирайки решимост да лекуваме – ние помагаме и на другите. Всяка седмица ставам свидетел на баби, лекуващи внучките си и, обратно, чрез актовете на доброта едни към други. Да освободиш останалите от дългогодишните им деструктивни чувства за вина, от срама и неудобството им, е ценен и могъщ дар.
7. Да показваме състрадание и към другите.
Благотворителността започва от дома. Ще ни бъде по-лесно да бъдем мили към другите, ако сме мили и към самите себе си. Тогава умиротворението, което се излъчва от нас, се споделя и от околните. Научаваме се да обичаме другите така, както обичаме себе си, защото имаме толкова много общи неща. Модерната генетика ни показва, че всички на този свят сме наследници на общи прародители, обикаляли някога равнините на Източна Африка – преди петдесет хиляди години населението на планетата ни е наброявало само няколко хиляди човека. А много преди това, преди приблизително четиринадесет милиарда години, в миговете преди Големия взрив, всичко е съществувало под формата на безкрайно малка точка – в онова време преди времето е имало на практика нулева степен на разделение. А днес това състояние на свързаност продължава под формата на явлението преплитане. Или както казва природозащитникът Джон Мюър: „Каквото и да пипнеш, ще установиш, че е свързано с всичко останало във вселената“.
Има достатъчно доказателства, че като постигнем умиротворение дълбоко в себе си, нашите добри пожелания и молитви надскачат бариерите на времепространството, за да бъдат получени там, където са нужни. Актовете ни на доброта, независимо дали са импулсивни или предварително обмислени, независимо дали са големи или малки (впрочем няма никакво значение), също проникват през бариерата на времето, подхранвайки настоящето и бъдещето ни.
Но може би най-лесният начин да се изпълним със състрадание към останалите е като си дадем сметка, че всеки човек на тази земя се бори със своите трудности. Или, ако трябва да перифразираме мисълта на Платон, с която започва тази глава: „На никого от нас не му е лесно“.
8. Да се справим с хаоса.
Дошли сме на тази земя, за да се борим с предизвикателства. Животът хвърля към нас проблем след проблем, изисквайки от нас решение след решение. Животът е непредсказуем, напълно хаотичен. Фундаментът на вселената може и да е съставен от идеална симетрия и из него да се носят хармоничните трели на някакъв божествен хор, но в живота на всички ни има моменти, когато тази красива музика е заглушена от нещо, което учителите обикновено наричат „адска врява“.
Не всеки ден от живота ни ще бъде щастлив. Не всеки изпит ще бъде взет успешно. И не бихме могли да бъдем добри във всичко на този свят. Ако всичко вървеше добре, какво щяха да правят комиците? Така нашите ежедневни препъвания не само ни дават полезни уроци, но и подхранват чувството ни за хумор. Хаосът, присъщ за живота ни тук, на Земята, ни напомня, че невинаги можем да държим нещата под контрол. Научава ни да приемаме промяната и да приветстваме предизвикателствата.
9. Да постигнем кохерентност.
Умението да се чувстваш в мир със себе си е много специално, но веднъж усвоено, то е за цял живот. В модела на човешката холограма това е равнозначно на блаженото усещане за общност с единното поле на съзнанието. В това състояние изпитваш лекотата от това да бъдеш и радостта на мига. Именно това е състоянието, което се опитвам да постигна във втората част на моите консултации, след като първи съм измислил рационален план за действие.
Превърнал съм в мой личен приоритет задачата да науча хората, търсещи моята помощ, на простички начини за постигане на това състояние. (Повече упражнения предлагам в Приложение 1.) В това състояние сърцата ни бият по-равномерно и ефективно, а мозъците ни са по-отворени за припомняне и зараждане на идеи. Постигнатата от нас кохерентност се разстила и към останалите. Затова, ако правим тези упражнения в групи, те стават далеч по-лесни и приятни, а хармоничните им ефекти – много по-силни.
10. Да се освободим от предразсъдъците си.
Докато променяме дотук изброените наши настройки, автоматично започваме да поставяме под въпрос непродуктивните вярвания, с които сме откърмени и израснали. Възможно е така да променим начина, по който гледаме на света, да променим начина си на хранене или да открием нов смисъл в духовните или религиозните текстове. При някои вярата ще се задълбочи, когато в светлината на разширеното им съзнание се появят нови значения и прозрения. Други биха могли да усетят отчуждение от приятели и колеги, които отказват да ги придружат в това откривателско пътешествие.
11. Да приемем чистата наука.
Холографска наука, фрактална наука, квантова биология – едва сега започваме да проумяваме огромното значение на тези нови и като цяло неделими научни дисциплини. Ползите от тях за нашия вид и за планетата ни най-вероятно ще бъдат необятни, а на фона на настоящето ни ограничено състояние на познанието – неизмерими. Ако ние като индивиди съхраним наблюдателността си за дълбоките импликации на тези научни клонове, много вероятно е всички да извлечем полза от тях още в рамките на сегашния си живот.
Но докато научното ни познание се разширява, за да обхване реалности и отвъд чисто физическото и материалното, се налага да съхраним предпазливостта си. Паралелно с новата наука се налага да настъпи и съответстващата на нея паралелна еволюция на човешките ценности и етични принципи. Голяма част от тези нови направления са толкова сложни, че заетите с тяхното разгадаване може и да не разполагат с мъдростта или времето да предвидят истинските им последици за човечеството. Днес търговските интереси доминират науката както никога досега и в повечето случаи определен нов научен проект става осъществим само заради щедрото субсидиране на спонсор, който няма търпение да разработи съвсем нов и доходоносен продукт. С подобен фокус върху материалната изгода е възможно да се появят тенденции – нарочни или не, за омаловажаване значението на съответните открития за отделния човек и за следващите поколения.
12. Да бъдем отговорни родители и учители.
Ако някое от посланията, които се опитах да ви предам чрез тази книга, са намерили отзвук у вас – или пък са открили пътя за прозрения, които са ви отвели отвъд обичайните обяснения – то тогава ви призовавам да споделите тази своя информация с всеки, който би желал да ви изслуша. Дайте възможност за свободна дискусия и за здравословно несъгласие, където е необходимо – колкото е по-енергичен дебатът, толкова по-добре. Ние продължаваме да се учим, като променяме и адаптираме гледните си точки, изслушвайки другите, и по този начин избягваме капана на догматизма. Тъкмо това е полезна наука и здрав разум. Измененията, които се случват у всеки от нас, са също за доброто на бъдещите поколения. Уверил съм се, че уеднаквяването на динамиката на лечението с динамиката на родителството улеснява значително целия процес.
Забележка: Откъсът е с известни съкращения
