Моногамната романтична любов твърде вероятно е еволюирала чрез една сексуална революция, поставяйки основите на съвременното семейство. Това са изводите на нов интригуващ математически модел, пише Time.
Учените отдавна си задават въпроси за приликите и разликите между хората и шимпанзетата. Подобно на предците ни, хората развиват силни моногамни отношения с отделните си партньори. Смята се, че както при шимпанзетата, така и първобитните човешки мъжкари са оплождали свободно женските, а след това са напускали любовното ложе, оставяйки грижите по отглеждането на рожбата в ръцете на жената. Но как от полигамни хората са стигнали до моногамията, създавайки семейство с двама родители?
„Има редица причини за днешната преобладаваща моногамия. В процеса на развитието на семейните взаимоотношения се забелязват няколко предполагаеми сценария, по които човешкия индивид е достигнал до единната връзка между двата пола”, казва Сергей Гаврилец, изтъкнат професор по екология, еволюционна биология и математика в университета на Тенеси, Ноксвил. „Аз определям по математичен път кои от описаните сценарии е по-вероятно да са верни и кои не”, добавя проф. Гаврилец.
Проучванията на професора показват, че сексуалната революция започва от верните женски и слабо търсените мъжки индивиди. Именно слабо търсените мъже, които не са имали надеждата да преодолеят доминиращата роля на водачите на групата, започват да се грижат и да предоставят храна на определени женски в замяна на сексуални контакти. Тези женски, от своя страна, в замяна им остават верни. Това води до репродуктивен успех за моногамната двойка и до надеждата, че отгледаните от двамата деца имат по-голям шанс за оцеляване. В крайна сметка, този модел на моногамно чифтосване измества безразборната полигамия.
Според проф. Гаврилец, мъжете в безразборната полигамна система са изправени пред дилемата дали да се конкурират с останалите мъжкари или да преборят системата, заобикаляйки я. „Мъжките индивиди могат да направят всичко по силите си, за да постигнат господстващ статут и ако го направят, те ще имат повече възможности за чифтосване, а от своя страна това води до по-многобройно потомство. Но те могат да направят и друго. Мъжкарите могат да се опитат да увеличат шансовете за оцеляване на потомството си, което би им дало превес в развитието на поколението им, в сравнение с отгледаните от един родител деца”, казва Гаврилец.
Един от начините за съхранение и оцеляване на потомството се състои в пазене на женската от други мъжкари. Освен това, мъжкарят може да осигури допълнителна храна за женската. „Повишеният хранителен прием увеличава плодовитостта на женската, което води до появата на повече деца в сравнително по-кратък период”, добавя проф. Гаврилец.
Друг метод за увеличаване на потомството при мъжкаря е директната помощ при отглеждането на малките, независимо дали са негови или не. Когато помага на майката или майките при отглеждането на децата им, мъжкият индивид увеличава шансовете за оцеляване на потомството.
Какво се случва на практика. Математически описания най-вероятен сценарий, според Гаврилец, разглежда опциите на ниско ранговите слаби и нехаресвани мъже, които преодоляват половото състезание чрез сближаване. „Тези мъжки обгрижват женските и след определен момент женската има предпочитания именно към тях, оставайки им вярна и готова за сношение”, добавя професора.
С други думи, женските предпочитат мъже, които се грижат за тях, независимо дали са силни и полово харесвани от всички. Този модел в крайна сметка създава връзка между двата пола, водеща до взаимнополезни взаимоотношения.
Сара Харди, професор по антропология в Калифорнийския Университет, и Дейвис, водещ еволюционен теоретик, изследват математическия модел на проф. Гаврилец, приемайки го за верен, независимо от съществуването на някои неточности в него. „Ние не разбираме напълно еволюцията на семейната двойка и усилията на проф. Гаврилец в тази насока, могат да бъдат приветствани”, казва Харди.
Въпреки това проф. Харди не е съгласна с някои ключови предположения на своя колега. Според Харди кооперативното отглеждане на децата е ключов фактор в еволюцията на човешкото семейство, но Гаврилец не разглежда този аспект. Теорията на Гаврилец описва отделянето в юношеска възраст на младите женски с идеята за чифтосването им. Когато женската има рожба, тя не се кооперира и не си сътрудничи с другите женски, за да отгледа малките си. Проф. Харди не е съгласна с тази теза, позовавайки се на мултилокалния модел за пребиваване. „Мъжките индивиди се местя и живеят с женската и семейството й за кратко само няколко пъти в годината, което прави сътрудничеството между жените важна роля в отглеждането на децата им”, допълва Харди.
Сара Харди допълва още, че бащинския модел е изключително променен от древността до днес, но все още се забелязват примери за първобитни привички при мъжете. Тя казва: „Някои мъже ще направят всичко, за да останат и отгледат децата си, но съществуват и сега такива мъже, които дори не разбират, че имат родени деца. Смятам, че майките в древността са именно тези, които са отглеждали децата и именно те са причината да бъде продължен човешкият род, независимо дали са съществували мъжкари, които да им помагат. От тук следва, че за семейната моногамия съществуват далеч по-голям брой фактори, отколкото са представени в математическия модел на проф. Гаврилец”.
Проф. Гаврилец е съгласен с колегата си и допуска съществуването на повече фактори в еволюционния процес. Той добавя: „Смятам, че работата ми е първата стъпка в разглеждането на тази важна за човечеството тема, но, разбира се, по този въпрос следват още много изследвания и предположения, за да може да се обяснят причините за възникналата моногамия при мъжа”.
Той допълва: „Много малко хора изобщо разбират, че сексуалната революция при човешкия вид се е състояла преди няколко милиона години. Тази революция е направена от слабите мъже в общността, затова и понятието революция звучи още по намясто.”
