Представянето на проекта за Национална програма за подобряване на качеството на атмосферния въздух, което беше направено от вицепремиера Валери Симеонов и екоминистъра Нено Димов, в присъствието на представител на Световната банка - Ръсел Фрост, предизвика малко управленско спречкване.
Симеонов бързо-бързо успя да се заяде с Димов, като заяви, че в обобщението на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) за програмата и задачите в нея липсвало какви всъщност са задачите на МОСВ. Става въпрос за втората линия от мерки, предвидени в програмата – тези, които са задача на държавно ниво, т.е. на различните министерства. Първата линия е задължение на общините – там са предвидени 112 млн. лева за общините за изработване на програми за повишаване на качеството на въздуха. Симеонов ехидно обърна внимание, че МОСВ трябва да каже какво показват стопанисваните от министерството станции например в Бургас, където според техните данни нямало проблем, а в Бургас имало най-много разболели се деца от белодробни заболявания, което било "публично известно", по думите на Симеонов, който не цитира конкретно изследване. Вицепремиерът посочи и кой е виновен за твърдяното от него замърсняване - "Лукойл Нефтохим". "Виждам, че министърът (бел. ред. - Нено Димов) си записва тези работи, значи ще вземе мерки", подчерта Симеонов.
По всички показатели за чистота на въздуха, с изключение на 1 показател (фините прахови частици), сме постигнали нормите на европейското законодателство, обяви Нено Димов. Той обаче не разглеждал неуспеха с фините прахови частици като санкция, а като стимул да се постигне конкретен резултат.
Като най-сериозна мярка що се отнася до транспорта Димов посочи дерегистрирането на автомобил, ако катализаторът му не отговаря на стандарта на замърсяване, който е посочен при регистрацията му в КАТ. Това вече е факт като мярка, подчерта екоминистърът. Димов изказа задоволство и от новите екотакси за автомобилите. Трябва да се въвежда контрол при видимо замърсяване на пътя. Наказателната процедура от ЕС ще бъде прекратена само когато постигнем резултати, добави и Симеонов.
Екоминистърът посочи и като градове, които вече влизат в нормата за фини прахови частици, Стара Загора и Гълъбово, а по предварителни данни – и Варна. А Валери Симеонов видя като най-тежка задача тази на министерството на икономиката – за да може ДАМТН да осъществява контрол дали мерките се изпълняват.
Ситуацията в София
Интересно включване направи кметът на София Йорданка Фандъкова. По думите ѝ, още преди 9 години София успяла да изпълни всички показатели що се отнася до замърсяване на въздуха, без фините прахови частници, но в Европа имало столици, които били по-зле. Имало и напредък с фините прахови частици, но "трябва още работа", каза Фандъкова. Столичният кмет поиска от КАТ да работи и по-активно що се отнася до замърсяващите автомобили, като заяви, че от страна на Столична община е внесено предложение в транспортното министерство да се въведат стикери за автомобилите, които да показват колко замърсяващи са за околната среда. Идеята е чрез тези стикери лесно да се следи за замърсители, особено при налагане на мерки по ограничаване на ползването на моторни превозни средства, когато има дни с прекомерно замърсяване.
Що се отнася до отопляването в София, имало 55 000 домакинства, които се топлели с въглища т.е. с най-замърсяващото гориво. Сред тези домакинства имало много хора "със средни и високи мерки". Затова и Фандъкова благодари на МОСВ за разработването на стандарти за качество на въздуха. Столичната кметица отбеляза като проблем и едрогабаритните отпадъци в София, а Столичният инспекторат работел за регламентиране на събирането на стара дограма. Фандъкова се похвали и, че били открити 5 нови пункта за събиране на гуми, а се планирало да се разположат повече контейнери за събиране на текстилни отпадъци - за да не може да се горят и да има замърсяване.
За данните за качеството на чистия въздух в София ще се работи с JRC.
