Всички знаят кой е най-големият ни освободител, а знаем ли кой е най-малкият съюзник на Руската империя през войната, пита БГНЕС
Голямата заслуга за създаването на Третата българска държава има руското оръжие и дипломация, но тя е подпомогната в това от своите съюзници. Сред тях ключова роля изиграват българските опълченци, които се сражават храбро на връх Шипка и нашите румънски съседи, които се бият за освобождаването на Плевен.
Но на Балканите българите и техните освободители имат още един приятел и голям сърцат съюзник. Това е Черна гора. Разположена в Западните Балкани на брега на Адриатическо море, тази малка страна участват с голяма за своите размери армия срещу поробителя и увлича част от неговите сили от главния театър на сраженията.
Черногорците водят война с османските турци още от 1876 година. Първоначално тя не е в тяхна полза, но след прехвърлянето на корпуса на Сюлейман паша срещу руските сили, съотношението на силите става в полза на войните на княз Никола. Те започват настъпление и обсаждат Подгорица. Главните сили от 13 батальона се насочват към град Антивари, който е освободен на 9 януари 1878 г.
Сан-Стефанският мирен договор и Берлинският договор от 1878 г. признават независимостта на Черна гора, която удвоява територията си. Присъединени са градовете Никшич, Подгорица и Антивари.
По случай победата в Руско-турската война, която довежда до независимостта на Черна гора, княз Никола отсича възпоменателен медал за последните три години, в които неговата страна участва във военните конфликти с Османската империя.
Приятелските връзки между българския и черногорски народ се запазват и през следващите десетилетия. По-късно те ще прераснат и в династичен съюз със сватбата на внучката на Никола Йоанна за българския цар Борис III през 1930 г.
