Всички пътища водят към Москва?
На 12 май в България се състояха парламентарни избори, резултатите от които за съжаление не могат да решат кризисната ситуация в страната и да я изведат от политическата задънена улица. Става ясно, че нито една от политическите сили не е способна да предложи конструктивна програма, която да донесе разцвет на най-бедната европейска държава. И макар че в парламента влязоха четирите най-големи партии, експертите отбелязват, че те отдавна са изчерпали своя кредит на доверие и избирателите са гласували за тях от чувство за безизходица.
Неслучайно в навечерието на изборите много знакови политици от предходния период се оттеглиха от поста лидери на партии. Но ги смениха техни заместници и „доверени лица”. След загадъчен телефонен разговор с Владимир Путин оставка подаде и премиерът Бойко Борисов. Неговият кабинет беше разформиран и заменен от служебен кабинет начело с посланика в Париж Марин Райков, два пъти заемал поста на зам. външен министър. Във външната политика той продължи линията на управлението на ГЕРБ и окончателно наруши отношенията с руския посланик в София, бившия петролен магнат Юрий Исаков.
Народът против елитите
Символ на сегашната избирателна кампания за жалост стана акцията на осем българи, които се самозапалиха в знак на протест срещу отчаяното социално-икономическото положение.
От ситуацията се опитаха да се възползват популистки партии, ориентирани към лумпени и маргинали, броят на които в България расте с геометрична прогресия. Популистите говореха именно това, което искаха да чуят гражданите, доведени до нищета в епохата на управление на ГЕРБ.
Те твърдяха, че Западът ще донесе на страната неприятности, разсъждаваха за консолидация на православната вяра, предлагаха лявопопулистки решения на проблемите в социално-икономическата сфера. Главен обект на критика за тях беше Българската социалистическа партия (бившата комунистическа). Опонентите твърдяха, че в последните години БСП се е превърнала в дясна партия от олигархичен тип, споменаваха за разкрити наскоро злоупотреби и машинации на бившите комунисти и комсомолци, натрупали солидни капитали в епохата на масовото обедняване на населението.
На изборите БСП не успя да победи управляващата партия ГЕРБ и вероятно проевропейските сили отново ще формират правителство. Вярно, експертите са убедени, че това правителство няма да се задържи дълго на власт. Според някои прогнози още през есента ще станем свидетели на масови социални протести, съпровождани от сблъсъци с полицията и човешки жертви. Не е изключено хората, неспособни да хранят своите деца, да започнат да ограбват магазини и складове за хранителни стоки.
Съществува вероятност да се възроди анархисткото движение, което се ползваше с популярност в началото на 90-те години. Тогава, в резултат на гражданско неподчинение, под натиска на тълпата оставка подадоха един след друг представители на БСП, заемащи висши държавни постове – президентът Петър Младенов, премиерите Андрей Луканов и Жан Виденов.
Сега в аналогична ситуация може да се окаже консервативната партия ГЕРБ, която се позиционира като проевропейско антикомунистическо движение. Много политолози иронизират, че европейските ценности са план за защита на бившия охранител на комунистическия диктатор Тодор Живков – Бойко Борисов, който заемаше първо място в предизборния списък на ГЕРБ. Или на Цветан Цветанов (№2 в предизборния списък) – син на шофьора на шефа на ДС Григор Шопов. А и самият Марин Райков (син на дипломата и разузнавач Райко Николов) не буди доверието на тази част от електората, която се стреми да забрави за комунистическото минало.
Отношенията със съседите
Както често се случва, в доведеното до отчаяние българско общество растат ксенофобските настроения. Обект на ненавист стават не само турците и ромите, но и гърците. Неприязънта към тях има исторически корени. Раздразнение предизвикват гръцките бизнесмени, които на безценица са изкупили цялата текстилна промишленост в България и според някои наблюдатели се отнасят към местните работници по-зле от роби. В много отношения именно вълната на гъркофобия обяснява скептичното отношение на българите към проекта „Бургас–Александруполис”, който според тях ще обогати само гръцката страна.
Не най-приятни емоции предизвикват сред жителите на България и техните исторически приятели – чехите. На първо място това е свързано с дейността на чешката електрическа компания, която заплашва да повиши цените на електроенергията. Лидерът на партията „Атака” Волен Сидеров призова дори да я изгонят от страната, като заяви, че „бедните българи не са длъжни да хранят чешките пенсионери”. А отчитайки факта, че в новия парламент „Атака” е единственият възможен партньор на ГЕРБ, чешката компания едва ли ще остане. Колкото и ръководството й да заплашва със съда в Страсбург, това само ще усложни двустранните отношения.
Колкото до отношенията с Русия, дясноцентристко правителство по-скоро ще се откаже от антикомунистическата риторика, за да не дразни партньорите в Москва и да не пречи на реализацията на проекта „Южен поток” и строителството на нови реактори за АЕЦ „Козлодуй”. Ден преди оставката си Бойко Борисов е звъннал на Владимир Путин и му е поднесъл извинения за невнимателните си изказвания и провокативни действия (такива като например провеждането на референдума по въпроса за строителството на АЕЦ „Белене”) и го е уверил, че София е заинтересувана от „Южен поток”, като го е помолил да окаже икономическа помощ на България.
Какво му е отговорил Путин, не е известно. Но очевидно му е отказал помощ. Макар че трябва да се отдаде дължимото на Борисов – малко преди оставката си той уволни вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков, който строго следваше указанията на Световната банка, провеждаше монетарна политика и възпрепятстваше реализацията на руските инвестиционни проекти.
Путин изчаква да бъде създадено новото българско правителство, за да започне преговори с него и да вземе окончателно решение за „Южен поток”. Но руският президент трябва да разбира, че който и да стане сега премиер на България, той няма да се задържи дълго на своя пост.
Изобщо неопределеността на българската политическа арена ще продължи. Напълно е възможно избраният сега парламент да просъществува за най-краткия в цялата постсоциалистическа история на страната период. От новото правителство ще зависи решаването на такива ключови за Русия въпроси като реализирането на енергийните проекти, визовия режим и експлоатацията на недвижимите имоти, купени от руски граждани в България.
В Кремъл трябва да помнят, че с всяка година, във всяко следващо правителство ще има все по-малко възпитаници на руски вузове и все повече випускници на американски и европейски университети. И за да се появят нови лобисти на Москва в София, ще трябва коренно да се преразгледат отношенията с „малкия брат” и подходите към сътрудничество.
Тази статия е отпечатана на 21 май в руското издание „Однако”. Авторът й – Георги Коларов – е представен като бивш експерт от аналитичния отдел на Министерството на отбраната на България, а сега сътрудник на Руския университет за дружба между народите и на Московския държавен университет.
Статията е публикувана преди последните събития от българския политически живот. Представяме ви я с известни съкращения, а междувременно Бойко Борисов върна мандата за съставяне на правителство и той беше връчен на Пламен Орешарски, който обеща във вторник да обяви състава на новия кабинет.
