Проучването на демографската история на България показва несъстоятелността на твърдението за „изчезването и стопяването на българското население”. Това каза доц. д-р Венцислав Мучинов, на форум „Демографската ситуация и развитието на България”.
Историческата демография е сравнително нова, представляваща съвкупност от две науки – история и демография, каза той.
Представени бяха доклади, разглеждащи демографското развитие от 18 до 20 век, предаде Фокус.
„Разгледани бяха различните извори за изследване на брака през 19 век. Родовите изследвания като източник за проучване на историко-демографското развитие на българското население през Възраждането (по примера на рода Чалъковци). Представени бяха и някои аспекти от демографската характеристика на българските общности в Новорусия в края на 19 век. Изнесените доклади бяха съпроводени с дискусии. В хода се очертаха перспективите пред това научно направление в страната. Задачите бяха: целенасочени усилия за издирване и обработка на историко-демографски изводи; активизиране на историко - демографските извори; стимулиране на проучванията; разширяване на обучението по историческа демография”, обясни той.
Твърдението, което се появява напоследък в общественото пространство, за апокалиптичното демографско бъдеще на страната, за унищожаването на българския народ и за заличаването на България – това твърдение е, меко казано, неточно. Това заяви и проф. Щелиян Щерионов от Института за населението и човека към БАН.
"Не се отричат проблемите, които съществуват при демографското развитие на страната. Общо становище е, че някои от тях са изключително обострени. Бяха набелязани основните задачи, чието решаване би подпомогнало справянето със съществуващата ситуация. Академичната общност и експертите показаха това, което трябва да се направи. От тук нататък нещата са в ръцете на съответните институции, които да формират и осъществят демографската политика - основна концепция по всеки елемент от тази политика, тези концепции да бъдат регламентирани в прието законодателство и след това да се организира тяхната реализация.
Няма да изчезне българската нация, няма да бъде унищожена България. Академичната общност и експертите имаме готовността и предлагаме решения за демографския проблем", категоричен бе проф. Щерионов.
За 2013 година се очаква да бъдат отчетени едни от най-ниските нива на раждаемост в България, близки до тези от 1997 година. Това пък каза пред журналисти доц. Татяна Коцева от Демографския отдел на Института за изследване на населението и човека и модератор на групата по Раждаемост и семейни политики.
"Вчера беше изнесена най-общо информация от директора на отдел „Демографска и социална статистика” към НСИ, който каза, че е много трудно да има абсолютно точни данни. Данните от НСИ ще бъдат изнесени в началото на април. Това, което каза колегата, е, че се очаква миналата година, 2013 година, да бъдат отчетени едни от най-ниските нива на раждаемост в страната, близки до тези от 1997 година. 64 000 живородени имаме през 1997 година, 2012 година имаме 69 000 живородени, през 2013 година се очаква, че са под 65 000 живородени, но не мога да кажа точно", заяви тя.
„Бяха изнесени данни за раждаемостта през последните години. Раждаемостта в България по коефициенти, е на средноевропейско равнище, т.е. ние имахме една изключително ниска раждаемост през 90-те години, дъното беше през 1997 година. След 2004 година, до 2009 година, имаме едно известно покачване. Последните години се наблюдава една тенденция назад, но разглеждайки в чисто демографски аспект раждаемостта, тя е на едно средноевропейско равнище”, каза още доц. Коцева.
Средната продължителност на живот се покачва в България, което е един безспорен атестат за качеството на живот в страната, допълни доц. Коцева. „В момента средната продължителност за живот е 74 години за населението. 70 години е за мъжете и 77 години за жените”, обясни тя.
Другата благоприятна тенденция, която ни доближава повече до Европа, е че намалява детската смъртност, но все още тя е два пъти по-висока от средното европейско равнище, допълни доц. Коцева.
На въпрос колко българи са се завърнали в страната през последните години, доц. Коцева посочи: Нямаме такива данни, аз мисля, че е много трудно да се отчете проблемът с емиграцията и имиграцията.
