Сметната палата извърши одит „Професионално обучение за възрастни“ за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. Той е част от паралелен одит „Работна сила 2030“ в рамките на професионалната организация на европейските сметни палати - ЕВРОСАЙ.
Изводните от одита е обезпокоителни:
България се нарежда на едно от последните места в Европейския съюз по дигитална грамотност. Данните за 2019 г. показват освен това, че разликата в дигиталните умения между хората от градовете и селата у нас е 23 процентни пункта, докато средно за Европа тя е 14.
Въпросът е от изключителна важност за развитието на страната ни. Навлизането на информационните технологии и демографските изменения трансформират пазара на труда и изискват висока квалификация на работещите, която може да се постигне чрез непрекъснато образоване и обучение през целия живот.
Индикаторите за дигитални умения на ЕВРОСТАТ включват дейности, свързани с използването на интернет или софтуер от лица на възраст между 16 и 74 години в четири области - информация, комуникация, решаване на проблеми, софтуерни умения.
При одита е установено също, че през 2019 г. България се нарежда на предпоследно място от страните в ЕС по показателя дял на населението на възраст 25-64 г., участващо в образование и обучение. Резултатите на страната ни са близо 6 пъти по-ниски от средните за ЕС, а спрямо водещите страни като Швеция и Финландия - между 15 и 17 пъти.
Проблемът за постигане на качество на трудовите ресурси допълнително се усложнява от застаряването на населението. Прогнозите на НСИ показват, че до 2080 г. населението у нас ще намалее с близо 30%, а делът на населението над 65 г. ще достигне до 29,4%. Същевременно населението в трудоспособна възраст (15-64 г.) ще намалее на 2,74 милиона през 2080 г.
Прогнозите на Световната банка също са стряскащи - към 2050 г. България ще има най-бързо свиващото се население в трудоспособна възраст в света.
В България все още не е изградена напълно системата за прогнозиране на уменията, необходими за пазара на труда в бъдеще. Разработени са отделни елементи и инструменти, които се нуждаят от усъвършенстване. Изработени са множество стратегии и програми, изпълняват се различни европейски проекти. Всички стратегически документи акцентират върху необходимостта от учене през целия живот и повишаване на квалификацията, но няма увереност за това каква част от работната сила трябва да се преквалифицира и да повиши компетенциите си до 2030 г.
Няма обективна картина и на специалностите с очаквани дефицити, тъй като има трудности при разработването и актуализирането на списъците на специалностите от професии с очакван недостиг. Те произтичат от:
- ограничения в методиката, тъй като не се обхващат самонаетите лица, лицата по служебни правоотношения и осигурените в специалните ведомства; не се отчита и броят на лицата с квалификация от центровете за професионално обучение;
- липсва информация и официални анализи за професиите на бъдещето в България;
- липсва информация за специалностите, значими за икономическото развитие на страната, в т.ч. на регионално и секторно ниво;
- министерствата и работодателските организации не познават в достатъчна степен актуалните списъци на защитените специалности и тези с очакван недостиг, за да направят верни прогнози.
Планираните обучения за възрастни - безработни и заети лица, финансирани със средства от държавния бюджет и европейските структурни и инвестиционни фондове, се увеличават от 2017 г. до 2019 г. Въпреки това националната цел за 2020 г. за участие на възрастни в образование и обучение не е постигната. Напредъкът по този показател през последните 12 години е незначителен (едва 0,7 процентни пункта), което показва неефективност на действията по изпълнение на политиката.
Сред възрастните хора у нас няма нагласа за обучение през целия живот. Нисък е делът на посещаващите курсове за повишаване на квалификацията (под 10%). Основните бариери пред участие в обучения са: липсата на смисъл за по-възрастните, на свободно време за активното население и на средства за младите. Допълнителна бариера за най-младите (15-24 г.) е липсата на визия за реализация, а за активното население - липсата на разбиране от страна на работодателите.
В България все още обучението на работниците и служителите, провеждано от работодателите, е по-слабо развито - на практика само в големите предприятия. Необходими са допълнителни стимули за работодателите в микро, малките и средни предприятия, за да включват в обучения свои служители.
Услугите по професионално ориентиране на възрастни в страната се предоставят от множество институции и организации, в т.ч. бюрата по труда и кариерните центрове към Агенцията по заетостта, Центровете за заетост и социално подпомагане, Държавно предприятие „Българо-германски център за професионално обучение“ към министъра на труда и социалната политика и Центрове за информация и професионално ориентиране, лицензирани от Националната агенция за професионално образование и обучение. Професионалното ориентиране обаче се осъществява по различна методология и правила, без единен стандарт за услугата, което води съответно до разлика в качеството.
Все още няма национална система за наблюдение на прехода от професионално образование към пазара на труда и към по-нататъшно обучение. Не се проследява реализацията на завършилите, както и на лицата след субсидирана заетост, а при проследяване на заетостта на преминалите обучения лица не се отчита доколко е свързана с придобитата квалификация. Всичко това ограничава възможностите за мониторинг и оценка на ефекта от извършваните обучения и ефективно им планиране.
В страната не е изградена цялостна система за осигуряване на качеството на професионалното образование и обучение, като през периода 2017-2019 г. не е издадена и изискващата се със Закона за професионалното образование и обучение наредба за определяне на принципите, изискванията към институциите за усъвършенстване на процесите, показателите, както и условията и реда за измерване на постигнатото качество. От края на 2017 г. няма и държавен образователен стандарт за управление на качеството в системата на училищното образование, в резултат на което до октомври 2020 липсват нормативни изисквания за процесите за осигуряване на качеството на професионалното образование и обучение.
Сметната палата е дала 23 препоръки на министъра на труда и социалната политика и 26 препоръки на министъра на образованието и науката, които следва да бъдат изпълнени до края на 2022 г.
