Комисарят по международно сътрудничество и развитие Невен Мимица представи изследване на "Евробарометър", посветено на отношението на европейските граждани към политиката на развитие в началото на Европейската година за развитие, предаде БГНЕС.
Броят на европейците, които подкрепят увеличаването на помощта за развитие, се е повишил значително и гражданите на ЕС имат положително отношение по политиката за развитие и сътрудничество. 67% от анкетираните в Европа смятат, че помощта за развитие следва да се увеличи - по-висок процент в сравнение с последните години, въпреки икономическите трудности. 85 % от анкетираните смятат, че е важно да се помогне на хората в развиващите се страни.
Респондентите в България са сред най-неоптимистично настроените относно помощта за развитие, а също така са най-малко склонни да бъдат лично ангажирани по отношение на подпомагането на развиващите се страни. Освен респондентите в Естония, респондентите в България са най-малко склонни да заявят, че помощта за хората в развиващите се страни е важна (74%), което е доста под средната стойност за ЕС от 85%. Те също така са най-малко склонни – отново освен тези в Естония – да заявят, че справянето с бедността в развиващите се страни трябва да е един от основните приоритети на тяхното правителство (24%). Те също така са по-малко склонни – спрямо средната стойност за ЕС – да заявят, че това трябва да бъде един от основните приоритети на ЕС (54%).
България е единствената страна-членка на ЕС, в която по-малко от половината от всички респонденти са съгласни, че помощта за развитие трябва да се увеличи или до обещания размер или с повече отколкото е било обещано (35%). Този резултат, въпреки че е нисък, все пак представлява увеличение с пет процентни пункта спрямо 2013 г. Непроменен, обаче, остава фактът, че респондентите в България са най-склонни в ЕС да заявят, че помощта трябва да бъде намалена, защото ЕС вече не може да си го позволи (27%).
По-малко от един на всеки пет респондента в България смята, че отделните граждани могат да изиграят роля при справянето с бедността в развиващите се страни (17%) – най-ниското ниво сред всички страни-членки на ЕС. Всъщност, България е единствената страна-членка на ЕС, в която по-голямата част от респондентите (55%) посочват, че са напълно несъгласни с това, че отделните граждани могат да играят роля при справянето с бедността в развиващите се страни. Заедно с респондентите в Португалия, респондентите в България са най-малко склонни в ЕС да бъдат готови да плащат повече за продукти или хранителни стоки от развиващите се страни (по 18% и в двете страни ). Освен това, те също така са най-малко склонни лично да участват в подпомагането на развиващите се страни (5%).
Респондентите в България, в сравнение с целия ЕС, в най-малка степен знаят къде отива националната помощ или помощта, предоставяна от ЕС. В допълнение, най-голямото увеличение сред всички държави-членки по отношение на дела на респондентите, които заявяват, че не знаят нищо за това къде отива националната или предоставяната от ЕС помощ за развитие (съответно с 14 и 18 процентни пункта), е регистрирано в България.
Както навсякъде в ЕС, по-младите респонденти (на възраст между 15 и 24 г.) в България като цяло са по-положително настроени относно въпросите, свързани с развитието. Например, младите респонденти са по-склонни в сравнение с по-възрастните респонденти (на възраст над 25 г.) да заявят, че помощта за хората в развиващите се страни е важна (85% спрямо 75%).
