Българите остават с подчертано положително отношение към Европейския съюз. Свободното пътуване и еврофондовете са основните позитиви от членството на България в ЕС. Това показват данните от изследване на "Тренд".
62% от всички български граждани имат положително отношение към Европейския съюз срещу 18%, които изразяват отрицателно. Сред най-младите (18-29 г.) се регистрират най-позитивни нагласи към ЕС, като 80% от тях декларират положително отношение, а само 6% отрицателно. Сред най-възрастните позициите са доста по-сближени (39% положително срещу 31% отрицателно).
Тези данни намират своето потвърждение и на въпроса дали България спечели или загуби от членството си в ЕС, като 58% са на мнение, че спечели, докато 20% са на обратното мнение. Както при отношението към ЕС, така и на този въпрос, регистрираме сходна динамика по възрастов критерии, казват изследователите от "Тренд".
Основните позитиви за българите от приемането на страната ни като част от ЕС са: свободното пътуване, еврофондовете, възможностите за работа, възможностите за образование, свободният пазар и други. В демографските разбивки прави впечатление, че свободното пътуване е с около 10 процентни пункта по-високо сред по-младите възрастови групи – между 18 и 49 години, като обяснението тук е, че младите са по-мобилни и имат повече възможност да се възползват от това. Сред по-възрастните (над 70 години), финансовата помощ под формата на европейски фондове е водещо. Видимо по-лесно за респондентите е да назоват повече позитиви за България от ЕС, отколкото негативи. 34% от анкетираните отговарят с „не знам/не мога да преценя“ за позитивите, докато този процент при негативите е 46%. Сред основните негативи се посочва твърде силният контрол отвън, обедняването и по-високите цени на стоките, спадът в традиционните производства и двойният стандарт.
За 58% от всички анкетирани ролята на българските евродепутати в Европейския парламент е важна, като тук ключово се явява разпределението на отговорите по партийни електорати. Сред 81% от привържениците на ГЕРБ ролята на българските евродепутати е важна, докато сред социалистите само на 56%. Това до голяма степен се дължи на различното отношение към ЕС от страна на симпатизантите на ГЕРБ и БСП.
Социалната тематика трябва да е приоритет за следващия състав на Европейския парламент – повишаването на жизнения стандарт (11%), равнопоставеност (5%), изравняване на доходите (5%), повече работни места (4%). Десет процентни пункта събира и мигрантската тема.
Социалната тема доминира и на въпроса в коя сфера ЕС трябва да отделя повече пари за България. Лидер с 47 процентни пункта е трудовата заетост, следвана от развитието на изостаналите региони (38%), конкурентоспособност на икономиката (28%), селско стопанство (24%), инфраструктура (20%) и образование (19%).
42% от всички запитани са на мнението, че ЕС трябва да засили контрола над политиките на отделните страни членки срещу 29%, които са на обратното мнение. Малко над половината (52%) смятат, че ако започнат процеси на силно сближаване и интеграция между отделни страни-членки в ЕС, България трябва да участва. Само 16% споделят обратната позиция.
Моментната картина на електоралните нагласи за предстоящите избори за Европейски парламент остава статична. ГЕРБ запазва преднината си с близо 2% пред БСП от всички запитани. ДПС категорично се утвърждава като трета политическа сила с близо 7%. Поради засилващите се възможности "Обединени патриоти" да не се явят с обща листа на предстоящите избори, в предварително зададените опции поставихме всяка една от партиите (ВМРО, НФСБ и „Атака“), съставляващи патриотичната коалиция. Най-голям дял от трите успява да мобилизира ВМРО с 2,5% от всички анкетирани, докато „Атака“ и НФСБ остават съответно с 1,3% и 1%. "Демократична България" и „Воля“ остават на приблизително същите стойности като през февруари, респективно с 2,5% и с 1,8%. Теренът на проучването приключи преди обявяването на решението за общо явяване на изборите от страна на ГЕРБ и СДС, отбелязват още анализаторите.
