Правителството прие решение за изплащане на общо 158 370 лв. обезщетения в изпълнение на шест решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Решенията по делата срещу България са постановени в периода 11 януари 2018 г. - 31 май 2018 г. Това съобщиха от правителствената информационна служба.
Делото „Кирил Иванов срещу България“ касае забрана на провеждане на митинг от нерегистрираната организация „Македонски инициативен комитет“. Според ЕСПЧ причините за забраната, посочени от кмета на Благоевград и от Районен съд Благоевград, не са достатъчни, за да оправдаят намесата в правото на сдружаване на жалбоподателя. Съдът се позовава на решенията си по делата „Станков и ОМО Илинден срещу България“, „ОМО Илинден и Иванов срещу България“ и посочва, че възприетите от националните власти формални основания за отказ не се различават от вече критикуваните. ЕСПЧ също така приема, че PC Благоевград не е обосновал становището си относно невъзможността за провеждане на събранието. Присъденото в полза на жалбоподателя обезщетение е в размер на 6000 евро за неимуществени вреди.
По делата „ОМО Илинден и други срещу България“ и „Йордан Иванов и други срещу България“ съдът намира нарушение на чл. 11 (свобода на сдружаване), като се позова на предходните си осъдителни решения по делата ,,ОМО Илинден срещу България (№ 2)“ и „Станков и ОМО Илинден срещу България“.
По делото „Йордан Иванов и други срещу България“ Съдът присъжда обезщетение от 12 000 евро за неимуществени вреди и 2000 евро разходи и разноски. По делото „ОМО Илинден и други срещу България“ обезщетението е в размер на 12 000 евро за неимуществени вреди и 1220 евро за разходи и разноски.
По делото „Чорбов срещу България“ жалбоподателят се оплаква, че поради неизплащане на дължимата му от МЗХГ по договор част от възнаграждение за процесуално представителство е било нарушено правото му на собственост по чл. 1 от Протокол 1 към Конвенцията, както и че не е разполагал с ефективно средство за защита, в нарушение на чл. 13. ЕСПЧ намира нарушение и по двете оплаквания. Присъденото в полза на жалбоподателя обезщетение е в размер на 15000 евро за претърпените имуществени вреди, 2000 евро за неимуществени вреди и 1260 евро за разходи и разноски.
По делото „Димова-Иванова u Иванов срещу България“ по отношение на оплакването по чл. 8 (неприкосновеност на дома) ЕСПЧ отбелязва, че подобно на други претърсвания в рамките на операция „Медузите“, които са били предмет на разглеждане от Съда, претърсването в случая е било извършено без предварително съдебно разрешение и с дадено бланкетно одобрение впоследствие. Позовавайки се на решенията си по делата „Гуцанови“ и „Славов и други“, Съдът приема, че и в настоящия случай националното законодателство не е предоставило достатъчно гаранции срещу произвол от страна на властите преди или след претърсването в нарушение на чл. 8 от Конвенцията. ЕСПЧ присъжда обезщетение в размер на 3000 евро за претърпените от тях неимуществени вреди и 1500 евро за разходи и разноски.
По делото „Митев срещу България“ ЕСПЧ приема, че в нарушение на чл. 6 от Конвенцията е ограничено правото на защита на жалбоподателя. Разпитът на жалбоподателя от полицаите е проведен извън рамките на процедурата по НПК. Това, заедно с твърденията на жалбоподателя, че е направил самопризнания вследствие на нанесения му побой, поставя под съмнение точността и надеждността на полицейските показания. ЕСПЧ подчертава, че самопризнанието е основен елемент от доказателствения материал, особено като се има предвид, че същият е съдържал и оправдателни доказателства, но въпреки тях съдилищата са счели обвинението за доказано. Съдът приема, че нарушението само по себе си не обосновава несъмнен извод, че жалбоподателят е осъден неправилно, поради което не е необходимо обезщетение за неимуществени вреди, и присъжда в полза на жалбоподателя сумата от 3000 евро за разходи и разноски
