Първата половина на месец май прикова погледа на всички към един от най-обичаните, достойни, целеустремени българи. Боян Петров е не само национална гордост, а човек от световна величина, за когото великият Меснер, първият човек, изкачил Еверест без кислород, а после и първият, покорил всички осемхилядници, винаги говореше с голямо възхищение.
Какво се случи с Боян Петров? На 7 май жената до него Радослава Ненова публикува пост в социалните мрежи, в който обяви, че Боян е в неизвестност от няколко дни. Беше четвъртия ден, в който алпинистът вече липсваше - последно бе видян, устремявайки се към връх Шиша Пангма на 3 май - поредното предизвикателство в стремежа му да изкачи всички 14 осемхилядници на планетата и да оформи т.нар. Хималайска корона.
"Отлагах този пост, за да си представям още малко, че всичко е наред. Но историята бавно плъзна по чужди сайтове, а вече и във външно министерство. Боян е в неизвестност от дни, някъде по склона на връх Шиша Пангма. Със сигурност е направил опит да се качи на върха, защото палатката му е била на лагер 3. Времето рязко се е влошило и другите момчета са слезли в базовия лагер. Те са се движили един ден след него...спасителна акция в момента не е възможна. Най-рано утре ще тръгнат да го търсят. Държа постоянна връзка с тях по сателитния телефон", написа тогава Радослава.
Малко по-късно просветна надежда - че Боян Петров се е обаждал от телефона си. Оказа се обаче, че това е бил негов колега и той всъщност е оставил устройството в лагера.
Социалните мрежи реагираха бурно на изчезването на алпиниста, новинарските емисии се посветиха изцяло на драмата с изкачването на Шиша Памгма, която всъщност никой не очакваше - той е най-ниският от всички осемхилядници. Планът на Боян бе да атакува него и Еверест, а до това да сложи "Хималайската корона" - метафора за покоряването на 14-те осемхилядници, оставаше съвсем малко. Всички мислеха, че след фамозните успехи на най-трудните - К2, Канджендзьонга и най-фаталния Анапурна (41% от опитите там завършват с трагичен край), Боян ще се справи с "джуджето" Шиша Пангма, както го наричат алпинистите. В този момент Actualno.com публикува този текст, който бе масово цитиран и препечават в социалните мрежи - всички надежди бяха отправени към оцеляването на Боян, който след като бе преборил рака на два пъти, бе пропадал в цепнатина при изкачването на друг връх, бе оцелял след катастрофата в Кресненското дефиле, отново ще намери начин да изиграе смъртта и да триумфира над нея. А в книгата "Първите седем" Боян Петров винаги разказва, че е един от най-внимателните алпинисти, че опитът го е научил никога да не рискува. Беше се случвало да стигне на 50 метра от връх и да се върне заради лошо време. И в алпинистките среди му се носеше славата на изключително внимателен играч - той често казваше, че каквото и да прави, винаги пази 20% от енергията си в случай на непредвидени обстоятелства.
На осми май шерпите не откриха Боян Петров в лагер 1. Това че палатката му бе открита празна и това, че стана ясно, че е оставил телефона си, предизвика съмнения, че е рискувал прекалено много. Опитни алпинисти обаче казаха, че това е обичайна практика - всеки грам се мери и всъщност е безопасно да си по-бърз и да качиш върха по-лесно, отколкото да се претрупаш с багаж, който да затрудни прехода в планината. Големият въпрос по-скоро бе дали Петров се е снабдил с достатъчно инсулин. Въпреки всичко разказахме за достатъчно случаи, в които алпинисти са оцелявали по чудо и всички се надяваха, че то ще се случи и с Боян.
С всеки следващ ден обаче надеждата намаляваше. Алпинистът Марио Виелмо сподели, че шансовете всъщност са доста малки. А се оказа, че времето на Шиша Пангма е ужасно и на няколко пъти спасителната операция бе отлагана.
Междувременно се стигна до безпрецедентна дипломатическа ситуация, в която Китай се включи към издирването в Непал, въпреки традиционно обтегнати отношения между двете страни. Бяха изпратени и хеликоптери.
Случи се и нещо особено неприятно - първоначалната мощна подкрепа се раздвои по форумите. Чуха се вечните български гласове, за които правилно е казвано, че ако има български ад, той е такъв, в който всеки натиска другия в казана. Защо бил хукнал Боян по чукарите, заслужавал съдбата си, с какво бил допринесъл за държавата и прочие чобански изказвания.
Надеждите угаснаха, когато се оказа, че Боян не е намерен и в последния лагер, най-близкия до върха. Бе открита негова екипировка, но него го нямаше. Операцията бе прекратена, а за Боян все по-често започна да се говори в минало време.
Стотици почетоха паметта на Петров в поход по любимия маршрут на алпиниста за тренировки и разходки - от "Княжево" до Копитото. А Радослава Ненова до последния момент запази самообладение и някак си поне в публична среда направи впечатление на изключително силен човек, който намира воля да се справи с трагедията и да запази Боян Петров като легенда, а не да изпадне в черен траур. Затова и написахме ето този текст - специално за нея.
Това, което остана на светлия християнски празник Коледа, е да си спомним за големите идеи на Петров, които вдъхновяват мнозина, независимо към какви върхове - реални или лични - са се отправили. И никога да не ги забравяме.
