Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

България през 2013 година: Февруарските протести

23 декември 2013, 13:00 часа • 117747 прочитания

Ако искаш бъдещето да е различно от миналото, не забравяй миналото. Тези думи на холандския философ Барух Спиноза, който е отлъчен от еврейската общност заради смелите си тезиси относно човешката душа (според него тя не е безсмъртна) и законът като творение на Бог и обвързан с евреите (според Спиноза това не е така) следва да бъдат помнени много добре. Защото е редно да си спомняме миналото, за да не го повтаряме отново и отново в бъдещето.

Какво се случи през изминалата година? Actualno.com събра за Вас, уважаеми читатели, девет събития, които белязаха годината и развитието на България. Тези събития е много вероятно да влязат в учебниците по история, но докато това стане, можем да им направим един съвременен прочит – така, както ги видя екипът ни. Продължаваме със следващото голямо събитие – протестите през месец февруари, които доведоха до оставката на правителството на Бойко Борисов и до предсрочни парламентарни избори.

Ако някой ни попита с коя дума бихме описали 2013 година, със сигурност една от най-често споменаваните ще е „протест”. И първият голям дойде само месец след старта на годината, като буквално за 16 дни свали ГЕРБ от власт. Протест, който показа натрупаното напрежение в обществото и огромното количество недоволство от политическата класа на България. Протест, който даде началото на една много бурна година.

Как започна всичко – стартът беше даден на 4 февруари, когато Благоевград и Гоце Делчев скочиха срещу високите сметки за ток. Начело на протеста застана Людмила Манова, която стана известна като представител на Гражданско движение СИЛА (Съюз на интернет любителите на автомобили). Това движение организира няколко протеста срещу високите цени на горивата през 2012 година. Негови лидери са Борислав Райчев, Чавдар Здравков и Симеон Милков. Слуховете свързват СИЛА с бившата барета Алексей Петров, който е основен подсъдим по мегаделото „Октопод”. Самата Манова пък участва на 48-ия конгрес на БСП в НДК на 16 февруари и описа недоволството на хората от високите сметки за ток. Това стана две седмици, след като на 5-ти февруари Манова беше задържана от МВР, тъй като е повела протеста от 4-ти февруари към зала "22 Септември" на Община Благоевград – извън определеното предварително за протест място според Закона за митингите и манифестациите. Така протестът в Благоевград придоби национално значение, след като успя да влезе в медиите и да стигне до достатъчно хора.

Поводът

Протестът срещу цените на тока избухна само седмица, след като председателят на ДКЕВР Ангел Семерджиев беше уволнен. Това стана след като Европейската комисия ни заплаши с огромна глоба заради недопустимо забавяне при транспонирането на европейско законодателство. Това се оказа твърде много за Семерджиев, който още в началото на годината лъсна в доклад на Сметната палата с укрити имоти.

Правителствените мерки срещу народното недоволство

Искрата на бунта на Благоевград пламна бързо и премина в демонстрации, на които беше запалено чучелото на тогавашния финансов министър Симеон Дянков. Борисов вече трябваше да действа бързо, ако иска да се спаси от предсрочни парламентарни избори – и той опита. Уволнението на Семерджиев беше последвано от назначението на Юлиана Иванова начело на ДКЕВР. Предприети бяха проверки, но това не се оказа достатъчно – още повече, че самата Иванова се оказа поредното, меко казано, скандално назначение. И логично хората нямаше как да повярват – не го и направиха, а гражданското неподчинение беше факт.

Бурята на гражданското недоволство

17 февруари се превърна в точката на кипене на настроенията на народа срещу ГЕРБ. В отчаян опит да стабилизира нещата, Бойко Борисов обеща невъзможното съгласно законите на България и моментната ситуация – да вземе лиценза на ЧЕЗ. Проблемите, естествено, далеч не се криеха в лиценза на едно електроразпределително дружество, но никой не искаше да чуе изчерпалия всякакъв кредит на доверие Борисов и неговите министри.

Сблъсъкът беше неизбежен – и той стана факт на 19 февруари, 140 години след обесването на Васил Левски. Полицията първо блокира протестиращите в София, а след това, в късната вечер на деня демонстрантите и силите на реда се сбиха и се проля кръв. Хората не можеха да бъдат успокоени и от стартиралата процедура по вземане на лиценза на ЧЕЗ.

Сбиването с полицията беше кулминацията на февруарския протест – вече нямаше време за въпроси, за оглеждане, макар да имаше основателни съмнения защо конкретно във вечерта на 19 февруари невинни хора посрещнаха с главите си полицейските палки, докато в същото време едни закачулени момчета изникнаха от нищото и обстреляха полицията с куп опасни предмети от безопасно разстояние, зад основната група протестиращи, предизвиквайки реакция на силите на реда. И на сутринта на 20 февруари Бойко Борисов подаде оставка като премиер. Ден по-късно парламентът прие оставката на правителството. Последва и групова оставка на „демона” ДКЕВР. Намеси се и прокуратурата, която само след малко повече от месец констатира, че ДКЕВР не е съставила нито един акт на електроразпределителните дружества, има разминавания между приходи и разходи и всъщност има занижен контрол на енергийния сектор. Излязоха на бял свят и петнадесетгодишните договори на НЕК с ТЕЦ „Марица Изток“ 1 и 3. Реално Националната електрическа компания по договор е задължена да купува произведената от американските ТЕЦ-ове електроенергия, независимо какви са енергийните нужди на България и независимо дали това става на загуба за НЕК т.е. за държавата. А държавата – това сме ние. Особените залози са били сключени през 2002 и 2005 година и в тях е записано, че НЕК е длъжна да изкупува електричеството от тези централи за срок от 15 години на по-високи цени. Отделно НЕК се е съгласила да заложи свои бъдещи вземания от плащанията на българите по сметките им за ток. Формата и финансовият модел на договорите са договорени през 2001 година, а споразуменията са подписани от Иван Костов. През 2002 година на власт вече беше Симеон Сакскобургготски, а през 2005 година енергиен министър в правителството на Тройната коалиция беше Румен Овчаров.

„През 2001 г. са сключени две споразумения, а през годините – множество споразумения, които касаят споразуменията през 2001 г. НЕК е била задължена да изкупува цялата електроенергия от двете електроцентрали, независимо от енергийните нужди на страната. Още през 2000 г. е установено, че потреблението и износът изостават от прогнозните, заложени в договорите. Независимо от това договорите са сключени“, обясни на 3 април заместник-градският прокурор на София Божидар Джамбазов.

По думите му „поради високите цени на тази електроенергия тя не може да бъде продавана без загуба. От момента на сключване на договорите до този момент установихме, че електроенергията е оскъпена с между 10% и 25%. Тези договори няма как да бъдат прекратени, тъй като са сключени така, че при прекратяване НЕК ще търпи огромни загуби. Считаме, че са налице действия на представители на НЕК, които са довели компанията до огромни загуби“.

След като веднъж духът беше пуснат от бутилката, за злоупотребите в ДКЕВР започнаха да излизат още и още данни. Главният прокурор Сотир Цацаров обясни, че има данни за престъпление – особено по отношение на прехвърляне на дейности на ЕРП-тата на външни фирми (т.нар. аутсорсинг). Разходите по аутсорсинга след това са използвани при исканията на ЕРП-тата пред ДКЕВР за увеличаване на цената на тока. Цацаров каза още, че вината за това е както на ДКЕВР, така и на прокуратурата, че още през 2010 година, при тогавашния одит на ЕРП-тата, не се е задействала. Прокуратурата обаче реши, че линценза на „ЧЕЗ Електро България” може да бъде взет само при доказани нарушения на снабдяването на клиентите с електричество. В крайна сметка решението дали да бъде взет лицензът на „ЧЕЗ Електро България” остана в ръцете на ДКЕВР. И комисията го взе на 14 ноември - невинен.

Човешката драма

Февруарските протести ще останат в съзнанието на българите и с нещо крайно ужасно – серията от самозапалвания на изстрадали хора. Символът на тази трагедия беше варненецът Пламен Горанов, който почина на Националния празник на България 3 март. Останаха обаче съмненията, че Пламен не се е самозапалил доброволно. Приятелите на Горанов изтъкнаха куп фактори около трагичния инцидент, като най-важният бяха видеозаписите от охранителните камери на Община Варна. На 21 октомври тази година прокуратурата окончателно приключи случая „Пламен Горанов”.

Така, с оставката на правителството на Бойко Борисов, беше завършена подготовката за предсрочни парламентарни избори. Те се проведоха на 12 май, като надеждата беше да се намери алтернатива на едно управление, дошло с много обещания и забравило какво е важното за обществото - справедливостта и възможността за нормален живот. Какво се случи по времето на управлението на служебния кабинет и на самите избори – ще прочетете в следващите епизоди от поредицата на Actualno.com „България през 2013 година”.

Ивайло Ачев
Ивайло Ачев Отговорен редактор
Новините днес