България е дадена за пример като страна, която продължава незаконно да отблъсква мигранти и да упражнява насилие по границите си, в годишния доклад на организацията Human Rights Watch. Тя ежегодно публикува обширен документ за състоянието на човешките права в света.
В същата категория като България попадат още Хърватия, Гърция, Полша, Испания и Кипър – според организацията тези страни също не спазват правилата по границите си.
Подчертава се положителният отговор от страна на ЕС спрямо масовото разселване на украински граждани след началото на войната на Владимир Путин. Той рязко контрастира с неправомерното отношение към мигрантите и търсещите убежище от други региони на света, пише организацията. Според доклада повече от година след превземането на властта в Афганистан от талибаните, афганистанците, търсещи убежище, срещат отблъскване в ЕС.
Що се отнася до мигрантския натиск, България беше част от международно разследване в две части на няколко медии, които показаха историята на 19-годишен сириец, прострелян в началото на октомври на българо-турската граница (българските власти отричат). По-късно се появи и видео как бежанци са държани нелегално в мизерна барака в Средец пред очите на "Фронтекс".
Докладът на Human Rights Watch към септември показва, че 95,4 милиона души (21,7% от населението) в ЕС са били изложени на риск от бедност или социално изключване, като жените са били изложени на по-висок риск от мъжете. Домакинствата с деца на издръжка също са били изложени на повишен риск. Нивата на бедност в България надхвърлят 30%.
През юни страните членки са представили пред Европейската комисия националните си цели за намаляване на бедността, като са се ангажирали до 2030 г. да намалят с 15,6 милиона души броя на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване. Бързо растящата през годината инфлация, особено във връзка с цените на храните и енергията, както и дългосрочните икономически последици от пандемията от COVID-19, са засегнали правата на хората, живеещи в бедност.
През тази година институциите на ЕС са продължили да следят върховенството на правото в няколко държави членки, но не са предприели решителни действия. Отбелязана е и България, където Европейският парламент извършва наблюдение, както и в Словакия, Малта и Гърция.
Широкото противопоставяне на руската инвазия в Украйна демонстрира силата на единната реакция на нарушенията на правата на човека, констатира Human Rights Watch в доклада си, цитиран от БТА. Наблюдават се и признаци на промяна - хората излизат на улицата, за да изразят недоволството си и това става в Иран, Китай и други страни. През 2022 г. възникнаха "редица кризи в областта на правата на човека", но годината предостави и нови възможности за засилване на защитата срещу нарушенията, заяви организацията.
"След години на откъслечни и често половинчати усилия от името на цивилни граждани, застрашени на места като Йемен, Афганистан и Южен Судан, мобилизацията на света поради случващото се в Украйна ни напомня за изключителния потенциал, който е налице, когато правителствата осъзнаят своите отговорности за правата на човека в глобален мащаб", заяви изпълнителният директор на групата Тирана Хасан. "Всички правителства трябва да проявят същия дух на солидарност към множеството кризи в областта на правата на човека по света, а не само когато това отговаря на техните интереси", добави тя.
След нахлуването на Русия в Украйна голяма група държави наложиха широки санкции, като същевременно се обединиха в подкрепа на Киев, а Съветът по правата на човека на ООН и Международният наказателен съд започнаха разследвания на нарушенията, отбелязва организацията. Сега държавите трябва да се запитат какво би се случило, ако бяха взели такива мерки след анексирането на Крим от Русия през 2014 г., или ако бяха приложили на практика извлечените поуки на други места като Етиопия, където продължил две години въоръжен конфликт доведе до една от най-тежките хуманитарни кризи в света, каза Хасан.
Базираната в Ню Йорк организация обърна специално внимание на демонстрациите в Иран, избухнали в средата на септември заради смъртта на Махса Амини след задържането ѝ от иранската нравствена полиция за нарушаване на строгите правила за облеклото в Ислямската република.
Според Human Rights Watch засиленото внимание на ООН и други страни към третирането на уйгурите и тюркските мюсюлмани в китайския район Синдзян е "поставило Пекин в отбранителна позиция“ в международен план, а протестите срещу правителствената стратегия за "нулев ковид" показват критиките към управлението на президента Си Дзинпин.
"Авторитарните лидери разчитат на илюзията, че тактиката им на силна ръка е необходима за стабилността, но както смелите протестиращи по света показват отново и отново, репресиите не са пряк път към стабилността", каза Хасан.
