България да не бъде глобявана нито еднократно, нито в период от време, в който не изпълнява задълженията си за чистотата на въздуха, защото е по-добре да инвестира оскъдните ресурси в подобряването на качеството му. Това заявява в становище генералният адвокат на Европейския съд Юлиане Кокот, предаде Lex.bg.
Става въпрос за делото, което ЕК стартира, тъй като не сме реализирали всички необходими мерки за изпълнение на решението на Съда на ЕС от 5 април 2017 г., в което беше констатирано недопустимо превишаване на замърсяването на въздуха. С решението от 2017 г. съдът в Люксембург постанови, че България не е изпълнила задълженията си по Директивата относно качеството на атмосферния въздух и че във всички зони и агломерации на България пределно допустимите стойности на прахови частици са систематично и постоянно нарушавани, както и че компетентните органи не са създали планове за качество на въздуха, достатъчни за преустановяване на това нарушение.
Заради това неспазване на съдебното решение, ЕК поиска от съда да наложи на България дневна глоба от 3156 евро, с начална дата 5 април, 2017 година до датата на постановяване на решението по иска ѝ, но не по-малко от 653 000 евро. Освен това ЕК поиска страната ни да бъде осъдена да плаща по 5 677,20 евро на ден за всяка една зона с лошо качество на въздуха и това да продължи до подобряването на качеството му.
Каква е хронологията на делото: "След решението по С-488/15 България многократно предоставя информация за изпълнението му, като информира Комисията и за измерените стойности на нивата на прахови частици. На 9 ноември 2018 г. Комисията изпраща официално уведомително писмо, в което посочва, че превишаването на пределно допустимите стойности е продължило през 2015г. и 2016 г., и кани България да представи становище в срок до 9 януари 2019 г. (удължен до 9 февруари 2019 г.). В това уведомително писмо Комисията упреква България и че не е представила нови планове за качество на въздуха, за да подобри качеството на атмосферния въздух, както и че почти никоя от обявените национални мерки все още не е изпълнена".
Юлиане Кокот, обаче, застава на българската позиция - че има съществен порок в официалното уведомително писмо, което се определя предметът на спора. Порокът е, че ЕК не твърди превишаване на пределно допустимите стойности след 5 април 2017 г., а само превишавания през 2015г. и 2016 г. "Този период обаче не е обхванат от решението по дело С-488/15 и няма как за него да се носи отговорност за неизпълнение на решението на Съда, което е от по-късна дата", смята адвокатът.
По-нататък, генералният адвокат приема, че второто основание на предявения от ЕК иск (че след първото съдебно решение не се грижим за чистотата на въздуха) е допустимо, защото в официалното уведомително писмо от 9 ноември 2018 г. Комисията разяснява в достатъчна степен твърдяното нарушение.
Юлиане Кокот подчертава, че към датата, на която се преценява налице ли е неизпълнение на задълженията от страна на България – 9 февруари 2019 г., все още не са били приети всички необходими национални мерки, които са част от стратегията на България за изпълнението на решението от 5 април 2017 г. Това се отнася по-специално до националните програми за подобряването на качеството на атмосферния въздух и за замяната на някои отоплителни инсталации, както и до разпоредбите относно конструкцията на отоплителните печки за твърди горива и относно качеството на горивата. Поради това генералният адвокат приема, че към 9 февруари 2019 г. България не е изпълнила изцяло решението от 5 април 2017 г. за задължението си по Директивата относно качеството на атмосферния въздух, като това продължава и през следващите години.
В същото време генералният адвокат подчертава, че Комисията не е обосновала в достатъчна степен твърдението, че плановете на България за качество на въздуха не съдържат информацията, необходима по директивата. Според Юлиане Кокот дали националните мерки изпълняват решението от 2017 г. може да се прецени само ако тези мерки се разгледат съвместно с местните планове. Тъй като ЕК не е разгледала тези планове, генералният адвокат счита, че искът в тази му част е неоснователен.
Генералният адвокат приема, че не е налице и причина за определянето на дневна глоба. Освен това, еднократна глоба, поради недостатъчното изпълнение на решението към 9 февруари 2019 г., не е целесъобразно, доколкото за България би било по-добре да инвестира оскъдните ресурси в подобряването на качеството на атмосферния въздух. Затова тя предлага съдът да приеме, че към 9 февруари 2019 г. България все още не е изпълнила изцяло решението от 5 април 2017 г., но да отхвърли предявения от ЕК иск за налагане на санкции.
Обикновено становищата на генералните адвокати към съда биват уважавани и съдът ги следва при решенията си, но това не е аксиома.
ОЩЕ: Д-р Симидчиев сезира столичния кмет с доказателство за мръсния въздух
