Къде е свободата на словото в България? На този въпрос опитва да отговори мащабно изследване на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) в България. Обект на изследването са вестниците у нас – заради схващането, че във Възрожденска България издателите на вестници са били будителите на българина.
Едни от основните изводи за вестниците е отразява отговорът на въпроса кой ги контролира и какво всъщност излиза във въпросните медии заради контрола. Според журналиста Росен Босев, един от авторите на доклада, изводите сочат следното – не е известно какви са бизнес интересите на най-голямата медийна група – на депутата Делян Пеевски. В декларациите си пред Сметната палата и Комисията за противодействие на корупцията и незаконно придобитото имущество той декларира участия в различни търговски дружества в чужбина. Къде са регистрирани те и какъв е предметът им на дейност е абсолютна загадка, казва Босев.
Съгласно събраните данни, издателят на "24 часа” Венелина Гочева единствена няма участие в друг бизнес извън медийния. Собственикът на „Труд“ Петьо Блъсков и неговият баща, който е главен редактор на изданието, се занимават със строителство, което се финансира предимно от една банка, а в някои от случаите имотите, върху които се строи, са придобити от Столична община. Заради тези имотни придобивки има и скандали - като например с Доклад вх.№ СОА17-ВК66-8722/13.12.2017 г., позволяващ строеж на 3 сгради в "Мусагеница". Иво Прокопиев и Теодор Захов, издателите „Икономедиа”, развиват бизнес с ВЕИ, недвижими имоти и интернет технологии. Основният бизнес на издателя на в. „Сега” Сашо Дончев е енергийният – чрез компанията му „Овергаз”.
Относно картината в българския печат и събирането на информация за изследването, АЕЖ пише следното: "Потърсихме гледната точка и главните редактори, чиито вестниците изследваме. С някои от тях проведохме срещи, други отказаха категорично, а трети не намериха време. Изпратихме на всички въпроси за това, как те виждат проблемите на вестникарския пазар. От десетимата отговори само един".
Какви са медиите ни?
Все още най-широко отразяваните теми на първа странца т.е. най-важната страница на един вестник, са тези от обществената сфера и политиката – 52%. Огромен обаче е делът на т.нар. светски новини – 22%. Криминалните новини са на трето място, когато говорим за първа страница – 13%. Чак след това идват международните.
Най-отразяваната личност безспорно е Бойко Борисов. Масово приближените до Пеевски медии не залагат на критични заглавия на първа страница спрямо Борисов, единствено „Капитал” и „Сега” си позволяват такова отношение. За сметка на това „Телеграф” и „Монитор” перманентно обръщат внимание на Иво Прокопиев, винаги в негативен контекст. А за по-малките политически сили място няма в нито една медия, поне не и положително.
Читателите
Силно дразнещо за тях е негативното съдържание, защото преобладава. Друга критика – непроверена информация, за която се разбира чак когато и ако има публикувано опровержение. А като цяло по-младите българи по-малко робуват на един източник на информация, докато по-възрастните имат изградени навици и следят основно един източник, на когото се и доверяват. За 40–60-годишните осезаемо е по-важно и с потенциал материалът да влияе на формирането на мнение по общественозначими теми. За разлика от тях по-младите читатели (18–39-годишни) споделят по-неангажирано отношение към публикациите, за сметка на това като по-съществени за тях се очертават начинът, по който са написани и настроението, което създават. Съответно за по-младите печатната медия не може да е основен източник на информация, докато по-възрастните харестват, че в печата дадена тема може да бъде разработена по-обширно, отколкото по телевизията. Именно затова и четенето на вестник се счита за по-отпускащо. Но доверието като цяло остава ниско.
Извод: Аудиторията на печатните вестници се свива до приблизително една трета от пълнолетните български граждани. Характерно за профила на тяхната аудитория е, че тя се измества към по-високите възрастови групи. Обхватът сред най-младия сегмент (18-34 години) е 23%, 29% е той сред 35–59-годишните и 44% сред гражданите над 60 години. Най-висок е делът на хората, които четат печатни издания, сред жителите на големите градове (39%) и на столицата (36%), а най-нисък – сред живущите в градовете (32) и в селата (25%). Около две трети от читателите посочват, че избраните от тях печатни вестници отразяват актуалните проблеми в обществото. Също така около 57% от читателите споделят мнението, че вестниците, които четат, им помагат да формират мнение по значими въпроси.
За 30 дни, преди да бъде завършено проучването, най-четени са „Телеграф“ (46%), „24 часа“ (39%) и „Труд“ (27%). Хората, спадащи към тази група, са градско население с високи доходи.
