Предложените текстове на ЗИД на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) отразяват в значителна степен становищата и предложенията на работодателските организации“, се казва в позиция на БСК относно проектозакона, изпратена до министъра на финансите Владислав Горанов.
БСК подкрепя предвидената в законопроекта възможност да не дължат такса „битови отпадъци“ (ТБО) предприятията, които имат сключени договори за обслужване с лицензирани за сметосъбиране и сметоизвозване оператори.
Заедно с това, БСК настоява за по-прецизно формулиране на текстовете, отнасящи се до правомощията на общинските съвети да определят основата, върху която се изчислява размера на ТБО. В предложения от МФ законопроект е предвидено общинските съветници да имат право да приемат основа/основи, различни от „количеството генерирани и третирани битови отпадъци“, при наличие на обективни обстоятелства, възпрепятстващи тяхното прилагане. Според БСК, обаче, този текст ще насочи усилията на общинските съвети към „аргументиране“ на „обективни обстоятелства“, като по този начин те ще се върнат към практиката за определяне на ТБО по действащия сега порочен модел – на база данъчна оценка на имота или отчетната стойност на активите. Ето защо, БСК настоява законопроектът да задължи императивно общините да изчисляват ТБО само по количеството отпадъци.
Освен това, отново като контрамярка срещу евентуални опити за връщане към практиката за определяне на ТБО на база данъчна оценка на имотите (отчетна стойност на активите), ако не са определили в срок своята план-сметка, БСК предлага в такъв случай те да бъдат задължени да финансират услугите по ЗМДТ за сметка на собствените си приходи за следващата календарна година.
За да се улесни прилагането на принципа за определяне на ТБО на база количество отпадъци, БСК предлага да бъде възстановено отмененото през 1996 г. задължение при проектирането на нови жилищни и нежилищни сгради да се изграждат подземни общи помещения за временно съхранение на масово разпространени отпадъци.
По отношение финансирането на дейностите по поддържане на териториите за обществено ползване (зелени площи, снегопочистване и др.), според БСК възможностите са две – тези дейности (1) да са за сметка на общинските приходи или (2) да бъде въведена отделна местна такса (с ясно определена основа), която целево да се ползва именно за поддръжка на местата за обществено ползване. Подобен на втория вариант е предвиденият в проекта на МФ подход в общата такса „битови отпадъци“ да има отделен компонент за поддръжка на обществените територии.
Първият вариант се прилага широко в чуждата практика, основно за сметка на приходите от имуществените данъци, обвързани с пазарната стойност или данъчната оценка на недвижимите имоти. Основен недостатък на този вариант е ограничената възможност за контрол над органите на местната власт по отношение определянето на икономически обосновано ниво на съответните разходи.
Вторият вариант създава условия за повече прозрачност, отчетност и обществен контрол върху разходваните средства. Освен това, позволява определянето на икономически обосновано равнище на разходите и размера на таксите - както за гражданите, така и за собствениците на нежилищни имоти.
При втория вариант основен проблем остава изборът на адекватна основа за определяне на таксата. ЗИД на ЗМДТ посочва като алтернативни основи броя на ползвателите на съответния имот или неговата данъчна оценка (отчетна стойност). За разлика от ТБО, която следва да се определя на база количеството отпадъци, поддържането на обществените територии е пряко свързано с обема и вида на третираните площи, вкл. наличната инфраструктура (жилища, пътна мрежа и т.н.) и интензивността на нейното използване (постоянно пребиваващи и приходящи лица, вкл. туристи и др.). В тази връзка, като компромисен вариант БСК предлага да бъде обсъдено използването на данъчната оценка или броя на ползвателите на имотите като основа за определяне на таксата/компонента за поддържане на местата за обществено ползване.
