Намалява броят на изоставените деца. Това се дължи на разкритите в последните години социални услуги, които дават подкрепа и сигурност на родителите. Това каза за БГНЕС новоизбраният зам.-председател на Държавната агенция за закрила на детето Мариела Личева, която присъства на конференция, посветена на грижата в ранна възраст.
„Държавната политика за подкрепа е чрез разкритите социални услуги. Като ранна интервенция се разбира ранното откриване на здравословен проблем при майката или детето или сигнал, че една майка неуверена в своята бременност и последващо раждане дали би могла да отглежда детето, за да може социалните работници да направят оценка и да насочат към социалните услуги“, каза Личева.
Зам.-председателят обясни, че досега ранната интервенция е била насочена в подкрепа на родителите да не изоставят своите здрави или увредени деца. Според Личева родителите са били изключително уплашени и именно тази подкрепа, още в първите дни, е довела до сериозно намаляване на броя на изоставените деца.
В проекта на Националната стратегия за детето 2019-2030“ за първи път се предлага да се въведе и една нова подкрепа – патронажната грижа, от която хората са се възползвали преди години.
„Тук акцентът вече е и за патронажна грижа, която включва патронажна медицинска сестра, акушерка, която да обхожда домовете, консултации на място и една подкрепа и едно спокойствие и за бременните жени и родилките“, обясни зам.-председателят и добави, че на този етап държавата подготвя възможност общините да кандидатстват за нея и според интереса и отзвука тя ще залегне или ще бъде изключена от Националната стратегия за детето.
В стратегията се обръща и сериозно внимание на детското ранно развитие.
„Ние сме категорични, че изключително ключов момент е ранното детско развитие, грижата за детето и неговата майка още в периода на бременността, след родовия период и пълната подкрепа в този период, за да може тя да получи своите родителски умения да отгледа едно здраво дете. Всички специалисти сме убедени, че най-важният етап е ранната интервенция в най-ранния период от раждането до 7-мата година на детето. През този период то получава всички първи умения, усещания - дори на любов, грижа, привързаност, спокойствие. Първите години са от изключително значение затова какво след това ще възпитаваме и доразвиваме в децата си“, категорична е Личева.
На въпрос на БГНЕС дали разработваната от МОН Национална стратегия за ранното детско развитие ще залегне в Националната стратегия за детето, зам.-председателят обясни, че идеята е да бъде отделен документ.
„В проекта за Националната стратегията първите три стратегически цели са свързани с ранното детско развитие. Тази стратегия ще допълни и ще конкретизира работата на всички специалисти и цялата политика за ранно детско развитие. Образованието е свързано с ранна интервенция в детските градини, след това предучилищно образование и училищно образование. Министерството на здравеопазването също има своя ангажимент и той е свързан с детските ясли“, обясни Личева.
