Различията между отделните държави-членки по отношение на бюджетната рамка за периода 2014-2020 година са много големи. Едните искат големи съкращения, а другите - големи плащания, коментира премиерът Бойко Борисов след снощната среща на европейските лидери.
Министър-председателят представи виждането на България за Многогодишната финансова рамка на проведените в Брюксел двустранни консултации, които предшестват днешния дебат на държавните и правителствените ръководители на държавите-членки за бъдещия бюджет на Европейския съюз, съобщиха от правителствената информационна служба.
Премиерът посочи, че страната ни започва от лоши стартови позиции преговорите, тъй като през последните 20 години българският БВП е бил много нисък, а на неговата база се определят получаваните пари. Допълнителен отрицателен фактор са и спрените при предишното правителство еврофондове, чието усвояване на нивото на останалите държави започна едва при този кабинет.
Министър-председателят все пак изрази надежда, че страната ни ще получи повече средства през новия период, тъй като е отчетено, че тя е сред най-дисциплинираните финансово държави и че влага полученото от фондовете само в проекти, които ще подобрят състоянието в цяла Европа - основните транспортни коридори, железопътният транспорт, екологията, конкурентоспособността и земеделието.
Министърът на външните работи Николай Младенов, който е част от българската делегация за специалния Европейски съвет, посочи, че целта на страната ни е да се постигне съгласие по бюджета на ЕС, защото липсата му ще има пряк ефект и върху България.
"Най-лоша би била невъзможността да се прави многогодишно планиране на големите проекти, които за нас са много важни, защото над 65% от инвестициите в страната ни идват по линия на кохезионните фондове на ЕС", каза Младенов. Той обобщи българските приоритети в преговорите - запазване на размера на кохезионните фондове, осигуряване на достатъчно средства за закриване на 1-4 реактори на АЕЦ "Козлодуй" и защита на преките плащания към земеделските производители. Резерви могат да се намерят в оптимизиране на разходите за европейската администрация и в разсрочване на изпълнението на някои от големите европейски проекти. По думите на министъра на външните работи е необходимо да се преразгледа интензитетът на помощта спрямо различните региони, така че съкращенията да не се правят за сметка на страните с най-нисък БВП, които реално имат нужда от по-голяма подкрепа за излизане от кризата.
Очаква се разговорите в рамките на Европейския съвет да продължат до края на седмицата. Прогнозите са, че е напълно възможно да не се постигне съгласие и въпросът да се разглежда отново през пролетта на следващата година.
