"Както е известно, на последното си заседание Министерският съвет отпусна 800 хил. лв. за реставрацията на Голямата базилика в Плиска – най-голямата християнска църква в Европа до ХV век, майка на всички български църкви. В помещенията на манастира около нея е създадена кирилската азбука и от там са тръгвали мисионерите на царете Борис, Симеон Велики и Петър да кръщават с нея страните и народите на Източна Европа. За голямо съжаление соросоидите този път не протестираха. Може би са попрочели нещо (някои от тях могат да четат) и са разбрали, че това, което прави правителството на Бойко Борисов е световна практика".
Така започва съботното писмо (03.06.2017 г.), изпратено до медиите, от директора на Националния исторически музей (НИМ) проф. Божидар Димитров, в което той излага аргументите си за неотложната реставрация на някои крепости и сгради, свързани с историческото минало на България.
Actualno.com припомня, че в публичното пространство голяма част от видните ни интелектуалци, общественици, историци, археолози, реставратори, консерватори и архитекти неколкократно се обявяват против различните консервационно-реставрационни начинания на Божидар Димитров, които той прилага в обекти като Голямата базилика в Плиска например.
"В момента италианци и гърци освен десетки крепости и църкви, реставрират изцяло и най-големите си паметници. Гърците – храмовете на Акропола (с Партенона общо 7), а италианците – Колизеума. Последният – с бетон. Както се оказа, че римляните са го издигнали още в I век. Но иди ги разправяй тези работи на „красивите и умните” (всъщност грозни и невежи)", отбелязва в своето писмо директорът на НИМ, без да уточнява кого има предвид под "грозни и невежи".
"Сега се чува, че ЕС е отпуснал по програма „Региони в растеж” 90 млн. евро за реставрация за древни паметници. Пари ще има и от други източници – други европейски програми, правителства, от общини и частни лица. Необходимо е да не се допусне разпиляване на средствата. Защото досега – при реставрирани над 30 крепости, са допуснати и провали. Те са от различно естество", разказва Божидар Димитров.
По думите му първият провал е реставрацията с пластмасови плоскости. Това се случи в Преслав и за малко в Несебър, провален на третия ден от всеобщото възмущение. На второ място – безличната реставрация с 1-2 метра над основите. За масовия посетител – това не е известно що е то. За непривикналия посетител това изглежда като основа на разрушени обори на ТКЗС или казарма на славната ни някогашна армия. Такива са крепостите в Мездра, Траянови врата, Минерална баня-Хасковско. Дори един фрагмент от стените, дълъг 30-40 м, увенчан със зъбери, щеше да подскаже на драгия посетител, че става дума за древна крепост. Четвъртият провал разбира се са кражбите. При липса на сериозен контрол се слагат камъни и вар за 5-6 хил. лв., а се отчитат да речем 500 хил. лв. Печален пример в това отношение е крепостта Маточина, пише проф. Димитров и отбелязва, че "прекрасните примери са много повече - реставрациите на вила „Армира”, Созопол, Пещера, Кюстендил, (без излишна скромност) Голямата базилика в Плиска, Белчин и т.н.
"Тук се появява поредната опасност – да бъдат дадени пари по линия на „връзки”, „партийна принадлежност” или откровен лобизъм на малостойни обекти, лишени от удобни пътища и т.н.", изразява опасение директорът на НИМ.
"Затова от висотата на годините си и главно на натрупаните познания и опит, ще си позволя по-надолу да публикувам списък на крепости и сгради, които смятам за особено значими в нашата история. До тях има добри пътища и дори има осъществени частични реставрации. Този списък вече го правя няколко пъти, понякога сам, понякога с проф. Николай Овчаров. Давам го на поискалите го министерства. И дотук", приключва с уточненията Божидар Димитров.
Голямата базилика в Плиска
Снимка: НИМ
Публикуваме списъка с крепостите и археологическите обекти, който директорът на Ннационалния исторически музей представя като приоритетен в следващите години:
1.ПЛИСКА
А. Вътрешен град
Б. Голямата базилика
2.ПРЕСЛАВ
А. Кръглата църква
Б. Патриаршеска базилика
В. Крепостни стени на Вътрешния град
3.ВЕЛИКО ТЪРНОВО
А. Царският дворец на Царевец
Б. Дворец на Асеневци на Трапезица
В. Крепостна стена на Трапезица
Г. Три църкви със стенописи
4.НЕСЕБЪР
А. Крепостна стена по провлака
Б. Крепостна стена на входа на пристанището.
5.СОЗОПОЛ
А. Крепостна стена по ръба на целия полуостров
Б. Църква „Св.Апостоли”
В. Църква „Св.Николай Чудотворец”.
6.ЧЕРВЕНКА (Черноморец)
А. Крепостна стена
7.АКРА (Черноморец)
А.Крепост
8.АТИЯ (Бургаско)
А. Крепост
9.УРДОВИЗА (Китен)
А. Крепост
10.АХТОПОЛ
А. Крепост
11.КАЛИАКРА
А. Три крепостни стени
Б. Две средновековни църкви
12.ПРОВАДИЯ
А. Крепостна стена
13. ШУМЕН
А. Крепостна стена
Б. Феодален замък
В. Трикорабна базилика
14.СИЛИСТРА
А. Българска Патриаршия
Б. Крепостна стена около нея.
15.РУСЕ
(крепостна стена покрай Дунав)
16.ЧЕРВЕН
А. Крепостна стена
Б. Средновековна църква
17.РУСОКАСТРО
А. Крепостна стена
Б. Феодален замък (най-големият у нас)
18.МАРКЕЛИ
А. Крепост
Б. Средновековна базилика
19.МАТОЧИНА
А. Крепостна стена
Б. Феодален замък, запазен на височина 18 м.
20.МЕЗЕК
А. Крепост
21.ЛЮТИЦА (Ивайловградско)
А. Крепостна стена
Б. Архиепископска църква
22.БЕЛОГРАДЕЦ (с. Гугутка)
А. Крепостна стена
Б. Феодален замък, запазен до третия етаж
В. Средновековна църква
23.ВИШЕГРАД (Кърджалийско)
А. Крепостна стена.
24. УСТРА (Кърджалийско)
А. Крепостна стена
Б. Феодален замък.
25.МОНЯК (до Кърджали)
А. Крепостна стена.
26.АСЕНОВА КРЕПОСТ
А. Крепостна стена
27.ПЛОВДИВ
А. Крепостна стена на Небет тепе.
28.ХИСАР
А.Крепостна стена
Б.Бани
29.ТРАЯНОВИ ВРАТА
А. Довършване на реставрираните крепостни стени до зъбер
30. ПЕРНИК
А. Замяна на пластмасовата реставрация с каменна.
С Г Р А Д И
1. РИМСКАТА БАНЯ ВЪВ ВАРНА (запазена на височина 22 м)
2. МАНАСТИР НА ЦАР БОРИС КРЪСТИТЕЛ в „Караагач Теке” във Варна
3. МАНАСТИР „СВ.ЖИВОТОПРИЕМЕН ИЗТОЧНИК” в Голямо Буково (Парорийския манастир)
"Това не е всичко, което историята ни е оставила. Само крепостите са 6 000. Някои от тях са доста добре запазени, като Кипиловско кале (до Котел) например, но те са встрани от хубави пътища и не са проучени археологически. Посочих само 30 обекта, защото обичам реалните неща и поради това, че в тях работата може да започне още от утре, ако се намерят пари", завършва писмото на проф. Божидар Димитров.
