Културно-историческият туризъм в България през последните няколко години придобива неочаквано добро развитие.
Това каза проф. Божидар Димитров, историк и директор на Националния исторически музей, във връзка с написания от него историческия пътеводител "Столиците и градовете на българските царе и патриарси".
„Миналата година, която беше тежка за българският туризъм и всичките му разновидности отбелязаха намаление, Министерство на туризма отчете, че единствено културно-историческият туризъм отбелязва 7% увеличение. Затова то реши да направи исторически пътеводители на 8 маршрута и нае мен да напиша текстовете”, посочи проф. Димитров.
„Аз определих една част от маршрутите, имайки предвид стойността на паметниците и решихме да започнем от столиците на българските царе и патриарси”, допълни още той, цитиран от Фокус.
Във връзка със заглавието на пътеводителя, проф. Божидар Димитров разказа: „Трябва да отбележим, че понякога столиците се различават – столицата на Патриарха не съответства на административната столица на държавата. Мощните градове-крепости в тъй наречената вътрешна или столична област са начин за охрана на столицата. В крепости в радиус от 100 километра се настаняват мощни военни гарнизони. Врагът е трябвало първо да се справи с тях, защото е много неприятно да отидеш да обсаждаш столицата, а в тила да те нападне голям и мощен гарнизон. Това понякога е водело до катастрофи на византийската армия, какъвто е случаят с похода на Василий II срещу Сердика (София) през 986 година”.
Според историка подобен е и примерът с император Никифор, който, стремейки се към столицата Плиска, е оставил в тила си огромни крепости със силни гарнизони, които са му преградили пътя на връщане. Той поясни, че част от паметниците, включени в историческият пътеводител, се претърпели реставрация и консервация. „Има какво да покажем на българските и чуждестранните туристи”, смята проф. Димитров.
