Цар Борис ІІІ ни е бил държавен глава и главнокомандуващ Българската армия. Не е съден задочно. Затова, в една редовна държава, в която не кипят бесни политически страсти, той заслужава уважението, което се полага поне на кръгли годишнини. Иначе казано - и присъствие на президента на панихидата, и военен караул на гроба. Това каза историкът проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, предаде Фокус.
По думите му ние, българите, сме наистина свръхкритични към политиците си. „Някой да е чул само положителни оценки за Стамболов, Батенберг, Фердинанд, Стамболийски, Димитров, Живков? И ако се спре човек само на отрицателните, то ще излезе, че Третата българска държава е управлявана само от негодници. Да се чуди човек, как държавата и народът все още съществуват, и то като държава и народ на 10-то място по територия и население сред 28-те държави на ЕС”, коментира той.
По думите му при цивилизованите народи, подходът в такива случаи е друг.
„Те приемат, че всеки политик, управлявал или вземащ дейно участие в политиката в течение на десетилетия има и постижения, и провали. Но същевременно го споменуват със съответните полагащи му се почести на кръгли годишнини, особено когато е бил и държавен глава. Разбира се, ако не е преминал една дебела червена линия, наречена в случая „престъпления срещу човечеството”. Няма как да бъде тачен Хитлер, Йосиф Сталин или Иди Амин Дада”, коментира Божидар Димитров.
Какво е свършил цар Борис ІІІ, освен че е държавен глава (цар на българите).
Положителните оценки са в последователната политика на мирна ревизия на Ньойския договор. Тази политика води до:
1. Отмяна след известно време на репарациите, тежащи като воденичен камък на врата на бедния български народ.
2. Възстановяване на Българската армия.
3. Връщането в границите на Отечеството без изстрел да пукне на днешната ни житница
Отрицателните са:
1. През 1935 г. при отменена на 19 май 1934 г. от извършилия преврат кръг „Звено” Търновска конституция, поема еднолично цялата власт и така управлява до смъртта си. Това е престъпление срещу демокрацията.
2. Антиеврейският закон от 1940 г. Това доближава управлението му до нацистката идеология.
3. Присъединяването на България към Оста и обявяването на война на двете Велики демокрации САЩ и Великобритания. Оправданията, че тези стъпки са били предизвикани от хода на събитията са наистина несъстоятелни. При подобни обстоятелства монарсите на други европейски страни гръмваха по една пушка срещу немските нашественици и се качваха на самолет за Лондон. Датският крал даже пушка не пукна, и самолета за Лондон си взе. Но си тури жълта еврейска звезда на ревера на костюма и така се разхождаше из Копенхаген.
