Около 35% от българите смятат, че водят по-добър живот от поколението на своите родители. На обратното мнение са близо 31% от запитаните. За 27% от запитаните българи няма разлика между живота им и този на предходното поколение. 7% у нас не могат да преценят дали животът ни сега е по-добър от този на родителите ни.
Това показва проучване на „Галъп Интернешънъл Болкан“, което е осъществено в глобален мащаб през периода август-октомври 2022 г. Общо 60 724 души са интервюирани. Във всяка държава са интервюирани около 1000 души по метода „лице в лице“, по телефона или онлайн. Участвалите в изследването държави са 64.
Българите явно гледат с носталгия към миналото, но и с надежда, макар и плаха, към бъдещето. Лошата оценка на настоящето явно е тази, която определя и двете, коментират социолозите резултатите от проучването. Близки до нашата страна са оценките за живота днес в Молдова, Франция и Италия. Нашите съседи от Северна Македония, Румъния, Гърция, Сърбия изглеждат по-положително настроени към живота днес, допълват от агенцията.
Що се отнася до очакванията за живота на новите поколения в страната ни, нагласите са по-позитивни. У нас 37% от запитаните очакват животът на децата днес да е по-добър от техния, 29% виждат в живота на днешните деца повече трудности, а 20% смятат, че поколението след нас ще има същия живот като нашия. 14% не могат да преценят. Така разликата между положително и отрицателно настроените за бъдещето на децата днес е 8 пункта в полза на тези, които очакват по-добър живот за поколението след нас.
Данните за останалите държави показват, че 51% от гражданите на света вярват, че животът им е по-добър от този на родителите му. Другата половина от запитаните е по равно разделена между тези, които оценяват живота си като по-лош (23%), и тези, според които той е същият (23%).
Очакванията за живота на днешните деца са предимно добри, но все пак по-неблагоприятни, ако ги сравним с нагласите спрямо живота на предишните поколения – 44% очакват по-добър живот за децата днес в сравнение с нашия живот, 28% очакват по-лош живот, 20% очакват същото качество на живот, а 8% не могат да отговорят.
По-възрастните хора са по-малко уверени в по-доброто бъдеще на следващото поколение. Да имаш повече пари, без изненада, дава и повече увереност в бъдещето – на индивидуално ниво. Но на национално равнище е по-различно – страните, които изпитват или са изпитвали трудности, са всъщност тези, които вярват по-силно в по-доброто бъдеще на следващото поколение, анализират социолозите.
Най-позитивна страна сред изследваните 64 държави е Виетнам – 83% избират отговор „по-добър живот“, а 4% посочват, че животът им е по-лош от този на родителите, което прави разлика от 79 пункта. Най-негативни са нагласите в Молдова - 32% „по-добър“ живот, но и 45% – „по-лош“, които формират негативна разлика от -13.
Резултатите варират сред различните обществени групи според индикатори като доход на домакинството, образование и т.н. Например, групите с най-ниски домакински доходи показват по-скоро позитивни нагласи в сравнение с групите с най-висок стандарт на живот. Най-образованите респонденти също са по-позитивни от тези с по-ниско образование.
По-богатите хора изглеждат и по-уверени в бъдещето, което могат да осигурят на децата си, отколкото по-бедните. Но от друга страна, развиващите се страни са тези с по-голяма надежда – а не най-богатите страни, допълват социолозите.
Най-позитивно настроената страна сред изследваните е Нигерия, а най-отрицателно настроената е Словения.
ОЩЕ: „Галъп": 44% от българите са песимисти, но 20% очакват по-добра 2023 г.
