Още една беда се прибавя към проблемите на Близкия изток. Обширни сухи части на региона през последното десетилетие губят и сладководните си резерви, предаде БГНЕС.
Това става тревожно бързо, установява проучване на основата на данни на НАСА, получени от сателити. Резултатите бяха публикувани във вторник.
За седем години след 2003 година в части от Турция, Сирия, Ирак и Иран, които са разположени в поречията на Тигър и Ефрат, са изчезнали 144 кубически километра сладка вода. Толкова вода, но крайно солена, има в Мъртво море.
Една пета от загубите са резултат от загуби на почвена влага заради сушата през 2007 година. Също такава част от загубите се обяснява с изпарението на водата от повърхностните водни басейни. Но по-голямата част /60%/ се дължи на понижаване на равнището на подпочвените води заради изпомпването им.
"Това е достатъчно количество, за да задоволим нуждите на милиони хора всяка година", разкрива Джей Фамилиети, хидролог в Университета в Ървайн, Калифорния, основен автор на изследването.
Резултатите са публикувани в списанието "Water Resources Research", което излиза на 15 февруари. Това са резултатите от първите хидрологически проучвания на западния регион на Тигър и Ефрат.
"Данните от спътниците показват тревожно намаляване на общите водни запаси в басейните на Тигър и Ефрат. Скоростта на намаляването е втора в света след Индия, добавя ученият.
Когато намалява сладката вода на повърхността, властите се обръщат към естествените подземни запаси, за да се справят с нуждите.
"Намаляването на водата е комплексен въпрос в Близкия изток - регион, който вече се изправя пред ограничение на ресурсите", отбелязва Кейт Вос, хидролог от Калифорнийския университет и съавтор на изследването.
"Близкият изток не разполага с много водни ресурси и това е един от районите в света, който ще получава по-малко валежи заради климатичните промени", разкрива още Джей Фамилиети.
"Близкият изток трябва да разпределя по-добре водните ресурси, при положение, че търсенето ще продължи да нараства", казва той. "Страните от региона обаче не съгласуват консумацията заради различното тълкуване на международното право и политическото напрежение", посочва експертът.
