В сряда миналата седмица, 30 януари, командването на сирийската армия съобщи за удар от израелската авиация по военния изследователски център в Джамра, между Дамаск и границата с Ливан. Говореше се за двама загинали и петима ранени. Както съобщи Ройтерс, позовавайки се на дипломатически източници, в подложения на нападение център може да се произвеждат оръжия за масово поразяване. По-рано вицепремиерът на Израел Силван Шалом заяви, че страната му е готова за провеждане на спецоперация в Сирия в случай на опасност от попадане на химическо оръжие в ръцете на бунтовниците. Едновременно с това Ройтерс съобщи за удар на Израел по колона с оръжие, изпратена в Ливан за поддръжка на организацията „Хизбула”.
„Ударът на Израел не е свързан с вътрешносирийски конфликт – казва президентът на руския Институт за Близкия изток Евгений Сатановски пред изданието „Свободная преса”. – За Тел Авив е за предпочитане да има един вменяем враг, който да не допусне попадането на оръжие за масово унищожение в ръцете на терористи. Разбира се, че Асад няма да е във възторг от удара на Израел. Но Дамаск не е засегнат и никой не закача армията му. Ако Асад не се занимава с Израел, то и Израел няма да го закача.
Израел ликвидира обекти, застрашаващи съществуването му, или кервани с оръжие, които може да са опасни за неговата армия. Така е било винаги – Израел нанася превантивни удари, а не чака да го изненадат. Има информация, че ударът е бил нанесен по център, който се е занимавал с производството на плутоний. Съдейки по глухото мълчание на Лигата на арабските държави, този плутоний е бил предназначен за Иран. Ислямистките режими в Персийския залив всъщност се радват, че Израел е ликвидирал иранския проблем, който беше и техен проблем. Израел е решил да предотврати опасността и е постъпил точно както преди няколко години, когато пак в Сирия бомбардира ядрени центрове, работещи по севернокорейски технологии. А колкото до удара по колоната с оръжия, това са били ракети за „Хизбула”.
Водещият изследовател на Центъра за изучаване на Близкия и Средния изток към Руската академия на науките Владимир Сотников смята, че независимо от мотивацията на израелското ръководство, това няма да стабилизира ситуацията в региона.
„Не бива ударът на Израел по Сирия да се свързва пряко с позицията на Запада. Западът вече нищо не чака, тъй като разбра твърдата позиция на Русия и Китай по въпроса за приемането на каквито и да е резолюции в Съвета за сигурност на ООН. Действително предлаганите от Запада документи са неконструктивни, тъй като предполагат повторение на либийската ситуация. В началото на опозицията се предоставя парче от територията на страната, след това там спешно се формира алтернативно правителство, а после се засилва въоръжената опозиция с официалните власти.
Но със своите действия Израел волю-неволю се замесва в сирийската гражданска война. Като страшен сън при всеки обрат на събитията в Сирия, Тел Авив се страхува от идването там на радикални ислямисти. На него не му е необходим съюз с радикално ислямско правителство в тази страна, „Хамас” в Палестина и „Хизбула” в Ливан. Тогава Израел ще се окаже в джихадистко обкръжение. Но като цяло въвличането на Израел във вътрешносибирските събития изостря ситуацията. Отново се случва това, за което предупреждава Русия – отсъствието на мирно регулиране ще доведе до голяма регионална война с участието на много страни. Иска ми се да вярвам, че няма да има такова мащабно включване на войски на някои арабски държави, Ирак, Йордания, Израел. Но за съжаление събитията се развиват по-бързо, отколкото се очакваше.”
Лидерите на арабските държави открито говорят за подкрепата на сирийските бунтовници. Западът отделя средства за хуманитарна помощ, а има голяма вероятност тези средства също да са предназначени за война с Асад. Русия засега се ограничава само с твърда позиция…
По този въпрос Сотников казва:
„На Москва нищо друго не й остава. Всички чакат позицията на нашата страна да се промени и тогава може да започне либийският сценарий. При нас идват за консултация някои лидери на умерената опозиция. Ние не можем да се откажем от преговори и да дадем зелена светлина на пряка агресия на арабските страни, които ненавиждат Асад. Ако ние например започнем да доставяме оръжие в региона, това само ще разшири зоната на конфликта. Все още има шанс да се прекрати насилието и да се започне разговор на масата на преговорите. Докато някои лидери на опозицията са готови за диалог, е необходимо да се действа в тази насока.”
На въпрос на „Свободная преса” има ли възможност Асад да запази властта в сегашните условия, Сотников отговаря:
„Според мен Асад има няколко месеца за лавиране. Сирийската войска успешно се бори с опозицията и отвоюва завладени участъци. Освен това бунтовниците имат не толкова успехи, колкото PR, поддържан от други страни. Всяко малко произшествие, всеки изгорял танк се поднася като голямо постижение. Асад има още резерв от време, от който се възползва. Например неотдавна от сирийските войски са създадени официални партизански отряди. Те трябва да се сражават с бунтовниците с техните методи. Асад осъзнава опасността и взема грамотни решения. Трудно ми е да говоря за настроенията в сирийската общественост, но по моите наблюдения доста значителна част от гражданите на Сирия поддържат управляващия режим. Иначе би било странно да се говори за успехи в борбата с опозицията. Но успехи има.”
Actualno.com
