Лидия Йорданова, бившият директор на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ), завежда дело заради уволнението й, съобщи самата тя на пресконференция днес, цитирана от „Фокус”.
Вчера стана ясно, че Йорданова е уволнена дисциплинарно от председателя на парламента Михаил Миков още миналата сряда. До тежкото наказание се стигнало, след като одит е установил множество нарушения в управлението на НЦИОМ. Било е установено, че служителите са получавали по две заплати за една и съща работа - веднъж по трудов и веднъж по граждански договор. Над 211 хил. лв. пък били платени на външни лица без договор, като за анкетьори са наемани и роднини на служители в НЦИОМ. Собствените приходи пък не били превеждани към републиканския бюджет, а били разпределяни като парични бонуси чрез граждански договори.
Бяхме безкрайно лоялни към институцията и аз лично ще остана такава винаги, каза Лидия Йорданова. Завеждам дело срещу уволнението ми, надявам се - на добра развръзка, защото познавам себе си и нещата, които съм направила. Ще съдействам с голямо желание на всеки, който иска да изясни случая. Няма по-заинтересован в случая от мен, обясни тя.
НЦИОМ е създаден преди 23 години, с решение на Деветото Народно събрание, на негово пленарно заседание, състояло се на 15 декември 1989 година. Предметът на дейност на НЦИОМ, според решението, е „провеждане на системни изследвания сред населението по най-актуалните проблеми и събития от вътрешен и международен характер", обясни тя.
Националния център за изучаване на общественото мнение работи по специфични задачи, които не се изпълняват от частните социологически фирми, нито от останалите вътрешни парламентарни звена. За времето, в което съм ръководила НЦИОМ, центърът е провел общо 515 планови изследвания - става дума както за количествени, така и за качествени изследвания, посочи Йорданова.
За 14 години, имаме общо 127 изследвания на политическите нагласи или средно по около 9 на година. В работата си по тези изследвания, НЦИОМ ползва сравнима методика, което обезпечава значими изводи, на база ретроспективни данни. В годишните си планови изследвания, сме измервали влиятелността на парламентарните групи, оценките за техните законодателни инициативи, комуникационните им умения и близостта им до хората. НЦИОМ приема заявки от народни представители за блокове въпроси във всяко месечно планово изследване, посочи още Йорданова.
За изминалите 14 години НЦИОМ е провел изследвания по над 60 теми, свързани със законодателство, възложени от Ръководството на парламента, от парламентарните групи и от парламентарните комисии, както и от отделни депутати, отчета уволнената шефка.
НЦИОМ изследва общественото мнение на различни фази на законодателния процес - на фаза на законотворчеството, на фазата на обсъждането в парламента - между първо и второ четене и на фазата на последействието на приетите закони, обясни тя.
Не един и двама са народните представители, които са заставали на парламентарната трибуна, и са представяли данни от техни проучвания. Една част от тези изследвания са огласявани от народни представители, други от екипа на НЦИОМ, оторизиран за целта от депутатите, например „Обществено мнение за проекта за Семеен кодекс", „Общественото мнение за донорство на органи", „Студентите по право за българското законодателство" и много други. НЦИОМ е провел и 8 национални изследвания по теми свързани с изборното законодателство, обясни Йорданова.
НЦИОМ е една от малкото институции у нас, която е била допускана да работи по социологически проекти, отнасящи се до прокуратурата. Не всички наши правни изследвания са били огласявани, доколкото те са поръчвани от народни представители, които измерват обществената подкрепа за своите законодателни идеи. Ежегодно измерва и обществената преценка за работата на парламента. Също така е подпомагал и дейността на българските евродепутати.
Припомняме, че в началото на месеца Михаил Миков заяви, че от началото на септември към парламента ще бъде създадена нова структура, НЦИОМ ще бъде закрит. Тя няма да е социологическа, а ще е повече с правна насоченост. Нейните задачи ще са да контролира вече приетите закони, да следи какъв е ефектът им и как се приемат от обществото, а при необходимост да предлага промени в нормите, които да съответстват на опита на европейските държави.
