Има ли интерес зад освобождаването на шефката на "Автомагистрали"? Този въпрос излезе след интервюто на Десислава Христова в Студио Actualno. Тогава тя заподозря, че е споменаването от нейна страна на името на фирмата "ДЛВ" като облагодетелствана от пътното строителство пред новия регионален министър Гроздан Караджов може да е повлияло на отстраняването ѝ.
С фирмата е свързан настоящия шеф на АПИ и бивш депутат от "Има такъв народ" – Тодор Василев. Той излезе в ефира на Нова телевизия като финансов мениджър на ДЛВ, след скандален случай с разтекъл се асфалт в София.
ДЛВ ЕООД е сравнително неизвестно дружество. То е собственост на Станислав Добрев Любомиров. През 2016 година фирмата на Слави Трифонов "Седем Осми" продава дружеството си "Портос С 2016" с апортирани в него имоти в комплекса "Делта Хил" на фирма "Инмат" ЕООД, чийто управител е Станислав Добрев.
Според материал на в. "Сега", ДЛВ е сред фирмите с договор с "Автомагистрали", в който личи една от най-големите разлики между договорено плащане и реална стойност на строителните дейности. Примерът е договорът за укрепване на свлачището по републикански път "Кула-Грамада-Срацирово". При реалното му проектиране се оказва, че стойността на строително-ремонтните дейности изобщо не се доближава до прогнозната, която е 7,2 млн. лв. Разходите за строително-ремонтни дейности по избрания вариант за укрепване на свлачището на първи етап от изпълнение на дейностите възлизат на 310 985 лв., а с втори междинен етап окончателните разходи за укрепване стават 388 076 лв. Това е 18 пъти по-ниско от прогнозната стойност и много под сумата, платена авансово за изпълнението на договора.
Именно от гледна точка "необяснимо оскъпяване" Христова казва, че искала с нейния екип да продължи ревизията, такива проекти (що се касае до свлачища) да бъдат изтеглени и актуализирани.
Но Десислава Христова посочи пред Actualno.com и още една фирма, чийто интерес може да стои зад отстраняването ѝ. Става въпрос за фирмата "Джамбо 33". По думите ѝ, тя коментирала с инженерите в "Автомагистрали" и с другия изпълнителен директор на дружеството по нейно време (Иван Станчев, също освободен) дали всички фирми имат съответните документи, категории и разрешителни да изпълняват съответните дейности.
"Тогава получих отговор, че ако за двата линейни обекта - "Хемус" и "Видин - Ботевград", всички доставчици имат документи, то "Джамбо 33" няма да може (или ще възникне проблем) с нейните категории и по нейните договори с "Автомагистрали". Така и не получих официална справка от инженерите, поради стечението на обстоятелствата с отстраняването ми", твърди Христова пред Actualno.com.
Сравнително доскоро "Джамбо 33" е било еднолична собственост на Тодор Джамбазов от Велико Търново, но през януари 2020 г. половината дялове са продадени на "Фючър Капитал Естейт", а като нов управител, освен Джамбазов, е вписан Божидар Йорданов Василев.
Статия на "Капитал" свързва "Джамбо 33" с ДПС. Строителната компания е регистрирана отдавна и е изпълнявала малки обществени поръчки в региона на Велико Търново и Горна Оряховица. Според материала, 50% от дяловете ѝ купува фирма, близка до бившия депутат от ДПС Камен Костадинов. "И изведнъж на "Джамбо 33" започва да му върви", пише медията.
Съгласно материала, горнооряховската компания почти веднага получава от държавната фирма "Автомагистрали" 40 милиона лева. Не е ясно точно за какво, нито как е направен изборът, се твърди още в статията.
Припомняме, че одитът на Сметната палата потвърди съмненията, че държавното дружество "Автомагистрали" ЕАД (АМ ЕАД) е използвано като разпределителна станция за публичните средства за изграждане и поддръжка на автомагистрали с явната цел да се заобиколи процедурата за обществени поръчки. Това е станало чрез неправилно прилагане на изключението за т.нар. "инхаус възлагане" на обществени поръчки от Агенция Пътна инфраструктура (АПИ).
Поради това, че АМ ЕАД не попада в обхвата на публичните или секторни възложители по Закона за обществените поръчки (ЗОП), външните изпълнители на дружеството са избирани без провеждане на обществени поръчки, а по вътрешен ред и правила, които не осигуряват условия за публичен, прозрачен и основан на ясни критерии конкурентен подбор, заключава Сметната палата.
