Бившият министър на образованието Владимир Атанасов осъди прокуратурата да му плати обезщетение от близо 20 000 лева заради незаконно повдигнато обвинение. Това е решил окончателно Върховният касационен съд (ВКС) в делото по ЗОДОВ, което Атанасов заведе срещу прокуратурата, предаде "Правен свят".
Атанасов беше министър в кабинета на НДСВ, а обвинението срещу него беше за престъпление по служба. През 2011 г. той беше обвинен, че като министър е сключил предварителен договор с "Краун хотелс" ООД (фирма на Георги Велчев, брат на бившия финансов министър Милен Велчев), с който се заменят недвижими имоти (частна държавна собственост – хотели "Ехо" и "Мургаш" в комплекс "Златни пясъци") срещу поето задължение от "Краун хотелс" ООД да построи сграда с разгърната площ от 1 100 кв.м, за което отделно на дружеството ще бъде учредено право на строеж върху парцел публична държавна собственост, ползван и управляван от Икономическия университет във Варна. Тази сграда не беше построена, а старите и неподдържани общежития "Ехо" и "Мургаш" бяха съборени още през 2002 г. и на тяхно място е вдигнат хотел "Хелиос". Прокуратурата твърдеше, че от действията на Атанасов са настъпили имуществени вреди за 454 166 лв.
След оправдателни присъди на две инстанции, прокуратурата отказа да протестира пред ВКС и Владимир Атанасов беше окончателно оправдан. В исковете си по ЗОДОВ бившият министър поиска 30 000 лева обезщетения за неимуществени вреди и 5400 лева за имуществени.
На първа инстанция Софийският градски съд (СГС) присъди на Атанасов обезщетение от 12 000 лева за моралните вреди и 4500 лв. за имущестнеите, след като прие, че процесът е приключил за по-малко от 2 години, той е бил с най-лека мярка за неотклонение и репутацията му не е била накърнена.
Апелативните съдии обаче прецениха, че това обезщетение е занижено, защото не отчита в достатъчна степен данните за негативното въздействие на обвинението върху цялостния професионален и социален статус на Атанасов, който е публична личност и човек, ползващ се с утвърдена професионална репутация и авторитет. С тези мотиви Софийският апелативен съд (САС) завиши обезщетението за неимуществени вреди до 20 000 лева и уважи изцяло иска по отношение на имуществените.
Недоволна от решението, прокуратурата го обжалва пред ВКС, като изтъква, че апелативните съдии необосновано са завишили обезщетението, тъй като широкият отзвук на делото е резултат от това, че Атанасов е публична личност, а не от действия на прокуратурата. Според държавното обвинение обезщетението не било съобразено и с критерия за справедливост, защото делото е приключило в разумен срок и не е възпрепятствало професионалното развитие на Атанасов, който станал и професор.
ВКС се съгласява частично с позицията на прокуратурата, като приема, че действително САС не е отчел в пълна степен посочените от държавното обвинение обстоятелства. Според върховните съдии е неправилен изводът за връзка между действията на прокуратурата и широкия медиен отзвук на делото срещу Атанасов. Както първата, така и последната инстанция споделя, че общественият интерес е бил засилен заради позицията на Атанасов като министър на образованието.
ВКС пише още, че работа на прокуратурата е да повдига и поддържа обвинения за престъпления от общ характер, а "политиците за разлика от частните лица, съзнателно избират да са публични фигури, които са изложени на показ пред журналистите и обществото". Роля на медиите пък е да информират обществото за политическия процес.
"Медиите гарантират устойчивото функциониране на демокрацията като излагат действията или бездействията на политиците, включително и министрите на обществен контрол и подпомагат гражданите в процеса на вземане на решение. Те са и средство на обществото да разбере какво е становището на политическите лидери за управлението на държавата. По делото не са събрани доказателства прокуратурата неправомерно да е предоставяла невярна информация за наказателното производство", посочват върховните съдии, като приемат, че за обезщетяването на Атанасов са достатъчни 14 000 лв. Отделно той трябва да получи и 5400 лева за имуществени вреди, тъй като ВКС не допусна до касационно обжалване решението на САС в тази му част и то влезе в сила.
