Остри критики срещу общинските и полицейски власти във Варна заради събарянето на незаконни къщи в циганското гето „Максуда” миналото лято съдържа годишният доклад на Българския хелзинкски комитет. На случая са отделени три страници в раздела „Право на зачитане на личния и семейния живот, жилището и кореспонденцията.
Според правозащитниците разрушаването на близо 50 къщи с над 400 обитатели е „една от най-мащабните принудителни евикции, осъществени от българските власти от началото на демократичните промени у нас” и е довело до „хуманитарна криза, застрашаваща здравето и живота на много хора, голяма част от които деца”.
На обитателите на постройките не е била предоставена информация за точния ден и час на събарянето и те не са могли да спасят имуществото си”
„Част от хората не са били в домовете си, когато е започнало събарянето, и впоследствие не са били допуснати от полицейските служители до тях, за да съберат вещите си”, е записано в доклада. Правозащитниците твърдят също, че жителка на „Максуда” е била откарана в районното управление за сплашване, върху присъстващ на мястото представител на неправителствена организация е бил оказван натиск, а освен това от страна на полицаите е имало заплахи срещу жени, расистки обиди към ромите и дори удар с бухалка. За всички тези нарушения в БХК получили информация от засегнатите лица и очевидци, предаде Дарик.
Съборените постройки са били единствено жилище на повечето роми и те заедно с децата са прекарали нощта на 20 август под импровизирани навеси и при „тежки атмосферни условия – ниски температури и дъжд”.
Действията на Община Варна да им осигури алтернативен подслон, въпреки че са били „стъпка в правилната посока” са определени като „ненавременни, хаотични и крайно неадекватни”.
Според получена в БХК „заслужаваща доверие информация” не на всички засегнати лица са им били обяснени на „достъпен език” възможностите за настаняване в социални заведения. Приютът на СУПЦ „Д-р Анастасия Железкова”, в който бяха пратени част от ромите, не е бил с достатъчен капацитет, а на служители на организацията им е бил отказан достъп до него, за да направят „независим мониторинг”.
Заключението на БХК е, че действията на общинските власти във Варна са били „несправедливи, дискриминационни и осъществени с аморална предизборна цел – да се спечелят политически дивиденти на основата на антиромските предразсъдъци и омраза”.
В изложението се посочва още, че „въпреки досегашните си груби нарушения на правата на човека в резултат от принудителните евикции, общинските власти във Варна заявяват намерение да продължат със събарянето на останалите къщи от настоящата акция, както и на още поне 150 други къщи в ромския квартал”.
За принос към правата на човека и правозащитността БХК вече връчи голямата награда „Човек на годината 2015” на адвокат Даниела Михайлова, която представяше семействата от „Максуда” пред Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ). Въпреки настояването й за налагане на привременни мерки съдът в Страсбург отхвърли и трите внесени искания.
Като примери за принудително извеждане на роми от незаконни постройки през миналата година БХК посочва също случаите в Гърмен, в Пещера и в софийския квартал „Орландовци”. Докладът отчита, че основните проблеми в сферата на правата на човека са дискриминация и нарушаването на правата на етнически малцинства и бежанци, нечовешкото и унизително отнасяне към задържаните в местата за лишаване, цензурата и натискът върху медии и журналисти, продължаващата практика на прокуратурата да не образува досъдебни производства за реч на омразата и липсата на прогрес спрямо равноправието на нехетеросексуалните и трансполовите хора.
