Българският хелзинкски комитет (БХК) поиска от Висшия съдебен съвет (ВСС) информация по реда на Закона за достъп до обществена информация, за да установи причините за съмнително големия брой недействителни гласове, подадени през интернет по време на гласуването за избор за член на ВСС от квотата на прокурорите.
Процедурата по избор се проведе миналата събота, 26 септември. Прокурорите имаха възможност да гласуват по два начина – чрез хартиени бюлетини в съответствие с описаната процедура в Закона за съдебната власт (ЗСВ) и чрез електронно дистанционно гласуване през интернет.
По-голямата част от тях са предпочели електронното гласуване. Заявили тази форма на вот са били 1312 прокурори. От тях 440 са били „деактивирани“, без да е известно какво конкретно означава това. Гласувалите прокурори по електронен път са 872, като недействителните гласове са 102. С хартиени бюлетини са гласували 86 прокурори, а недействителните гласове са 15 от тях.
Недействителността на хартиените бюлетини е описана в протокола на избирателната секция, но не и недействителността на електронните гласове. Няма как да се разбере на какво се дължи това и как електронната система допуска такъв голям процент недействителни електронни гласове (11,7 % от подадените през интернет), след като принципното допускане е, че компютрите не могат да генерират сами грешка.
За сравнение, на проведените избори през 2017 г. за членове на ВСС от квотата на съдиите дистанционно са гласували през първия ден 1455 избиратели като няма деактивирани профили и няма недействителни гласове, а през втория ден са гласували 1473 съдии като отново няма деактивирани и недействителни гласове. Тогава се извърши съдебно-техническа експертиза по искане на кандидат за член на ВСС, който оспори избора. Експертизата имаше за задача да установи евентуални нарушения на електронната система, включително как се подава информацията за валидни и невалидни талони за гласуване.
Съгласно Закона за съдебната власт(ЗСВ) и Правилата на ВСС за провеждане на избори за членове на ВСС хартиените бюлетини се запечатват в избирателните кутии и се пазят докато влезе в сила решението за избор на член на ВСС. За гласовете, подадени по електронен път обаче няма никакъв регламент. Това означава, че ВСС има ангажимент да пази хартиените бюлетини само 7 дни, а дали изобщо се съхраняват данните от електронния вот и при каква процедура - не е ясно.
„Броят недействителни гласове прави особено силно впечатление по няколко причини“, коментира адв. Адела Качаунова, директорка на Програмата за правна защита на БХК. „На първо място гласувалите са прокурори, които принципно не са хора, от които очакваме лесно да допускат грешки при подаването на вота си. От данните за хартиените бюлетини обаче е видно, че само една от петнайсет недействителни е плод на техническа грешка. В останалите 14 е имало отбелязвания извън стандартните. Това буди съмнение дали големият брой недействителни бюлетини не е форма на вътрешен протест в прокуратурата“, заяви още тя.
„На следващо място е тревожен фактът, че и тук, като при избора за нов главен прокурор миналата година, се организира предрешено псевдо състезание с един кандидат“,, коментира адв. Качаунова. „Това е изключително порочна кадрова практика, която се превръща в стил за прокурорската колегия на ВСС“, подчерта тя.
ВСС трябва да се произнесе по искането на БХК за достъп до информация до 13 октомври.
