Проектът за закон за противодействие на тероризма крие много рискове и може да доведе до ограничаване на права. Това е част от становището на Българския хелзинкски комитет, подписано от директорката на неговата правна програма - адвокат Маргарита Илиева.
Вчера проектът беше гласуван от правната комисия в парламента, която не е водеща, без особен дебат.
Според становището, изпратено до правителството, проектът предвижда възможност да бъдат сериозно и произволно ограничавани фундаменталните права на гражданите, без да е извършен какъвто и да било терористичен акт, нито опит, или приготовление за такъв акт. Това се виждало от разписаните превантивни мерки. Те са изброени в чл. 17 и "включват сериозно ограничаване на личната свобода и личния живот на лицата – забрани за движение и контакти".
"Такива мерки могат да се налагат на лицата и без самите те да са заподозрени в потенциално извършване на терористични действия. По чл. 16 от проекта, за да ограничат органите основни права на хората, е достатъчно само дамогат да направят предположение, че хората са свързани с подготовката на тероризъм. Понятието за такава свързаностне е определено и няма пречка да се тълкува от органите толкова широко, колкото те пожелаят. Така свързан според органите може да се окаже гражданин, който комуникира с човек, заподозрян от органите, че може да извърши терористичен акт, без оглед на това защо и какво комуникират – гражданинът може да няма понятие, че човекът, с когото комуникира, има(според органите) нещо общо с тероризъм и да комуникира с него за ежедневни граждански сделки или по причина на обикновени лични или социални взаимоотношения (бивш съученик, колега, познат и пр.)", пише в становището.
Според него превантивните мерки са в ущърб на основни лични права могат да се налагат по усмотрение на органите и тогава, когато надхвърлят необходимото за постигане на законните им цели. Не е предвиден и съдебен контрол, отбелязват от БХК. "Това е сериозен регрес дори и спрямо първата версия на проекта, подложена на обществена консултация, която предвиждаше председател на съд да налага тези мерки макар и при дефицитна процедура. Процедурата не включва изслушване на лицето, нито възможност то да представи доказателства в своя полза. Тя се развива без негово знание. Решението за ограничаване основните му права се взима не от независим, а от заинтересован орган. Възможността за произвол е неограничена", пише адвокатка Маргарита Илиева, цитирана от Topnovini.bg.
От БХК критикуват и възможността министърът на вътрешните работи по свое усмотрение да заповяда антитерористична операция и да определи нейните ръководител и зона. "Основните права, подлежащи на произволни ограничения, включват правото на собственост, на личен живот и на лична свобода и неприкосновеност. Всяко лице в зоната е длъжно да предостави на органите комуникационни и други технически средства, и да допусне влизането на органите и разполагането на техника, извършване на теренни преустройства, разчистване, отстраняване, унищожаване или повреждане на имущество, съоръжения и насаждения", пише в становището.
Предвижда се възможност за тежко нарушаване на свободата на получаване и разпространяване на информация. Средствата за масово осведомяване се задължават да предават незабавно и без изменение информацията, подадена им от органите. Така органите могат неограничено да дезинформират обществото за това, което правят и което се случва (чл. 29).
Записана е и възможност за произволно дерогиране на основни права при обявяване на извънредно положение. Съгласно международното право дерогиране на основни права при извънредно положение е допустимо само при "застрашаване на съществуването на нацията" (чл. 15 от Европейската конвенция за правата на човека и чл. 4 от Международния пакт за гражданските и политическите права). По проекта извънредно положение може да се обяви без такова условие и, както изглежда, с цел улесняване разследването на терористичен акт, а не поради продължаваща заплаха за нацията. Предвижда се ограничаване на основни права без изискване то да е стриктно необходимо.
