"Като цяло 2017 г. бе година на застой в защитата на правата на човека и на влошаване на ситуацията в няколко основни сфери. Властите и публичната сфера в България останаха глухи към правата на човека, а българското гражданско общество и особено това, представляващо уязвимите групи от населението, не успя да предизвика тяхната загриженост. Тази задача стои на дневен ред през 2018 г." Това каза Красимир Кънев, председател на Български хелзински комитет (БХК), при представянето на Годишния доклад относно състоянието на правата на човека.
През 2017 г. за пръв път от началото на демократичния преход в държавното управление попаднаха формации, чието политическо поведение се свързва с отричане на основни принципи на политическата демокрация и правата на човека. Те влязоха в политиката чрез използване на реч на омраза и агресивно поведение спрямо определени уязвими групи в българското общество. Успоредно с това се влоши медийната среда с масовото разпространение на фалшиви новини, клевети и манипулации, което доведе до сериозно ограничаване и дискредитиране на гражданските организации, които се занимават с правата на човека. Това са част от изводите в доклада. Според БХК тези фактори са повлияли съществено върху посоката на държавната политика спрямо най-уязвимите групи в обществото ни – жени, хора с увреждания, ЛГБТИ, етнически и религиозни малцинства.
Ето кои са основните проблеми, но и подобрения, заложени в Годишния доклад за 2017 г. от БХК.
България подписа Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието срещу жените и домашното насилие (Истанбулската конвенция) през 2016 г., но кампанията от клевети и манипулации по отношение на съдържанието на този международен договор, която се развихри в края на 2017 г., доведе до оттеглянето на законопроекта за неговата ратификация. Конвенцията гарантира най-високите стандарти за превенция и защита на насилие срещу жени и неприемането му представлява сериозен регрес в сферата на правата на жените.
През 2017 г. положението в България с принудителните евикции на роми от единствените им жилища продължи да бъде сериозен проблем. То се влоши, отчасти заради расистки подстрекателства, имащи за източник или намиращи подкрепа сред крайните националисти, участващи в правителството. За шеста поредна година не се предприеха мерки по изпълнението на решението Йорданова и други срещу България на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), касаещo случаи на принудително разрушаване на домове на роми.
Драстичното влошаване на свободата на изразяване в България продължи със стремглави темпове и през 2017 г. Годината беше белязана най-вече от безпрецедентен политически натиск, атаки и заплахи към журналисти и медии.
Продължава липсата на какъвто и да е напредък в разследванията на 238 смъртни случая в домовете за деца с интелектуални увреждания, които бяха разкрити в резултат от съвместната проверка на прокуратурата и БХК през 2010 – 2011 г. През декември 2017 г. Комитетът на ООН срещу изтезанията изиска от българското правителство да възобнови тези разследвания и да докладва резултата до края на 2018 г.
Дългоочакваната реформа в детското правосъдие не се състоя и през 2017 г., като готвеният Законопроект за отклоняване на непълнолетни от наказателно производство и налагане на възпитателни мерки не се внесе от новото правителство, въпреки че това беше заложено в управленската програма.
Деинституционализацията продължи да губи темпо и остана в застой, особено на децата с увреждания до тригодишна възраст. Държавата остана далеч от очакваната прогноза до 2020 г. – с 30% да намалее броят на децата, ползващи формална грижа.
През 2017 г. в България продължи съществуващата от години тенденция да се допуска, одобрява и дори да се възхвалява говорене, което насажда омраза или подтиква хората към насилие спрямо някои от най-уязвимите групи в обществото. През октомври лидерът на ултранационалистическата партия НФСБ Валери Симеонов, понастоящем заместник министър-председател и председател на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси, бе осъден заради антиромската си реч на омразата.
Ситуацията с религиозните свободи в България не отбеляза прогрес. “Обединените патриоти“, коалиционен партньор в правителството, внесоха в парламента проектозакон срещу „радикалния ислям“, който ако бъде приет, може да доведе до ограничаване на религиозните свободи на множество деноминации, включително и на мюсюлманите в България. През 2017 г. станахме свидетели на поредица от вандалски антисемитски прояви и нападения срещу мюсюлмански храмове.
Ситуацията на нулева интеграция на бежанците в България продължава вече четвърта поредна година. Също така търсещите закрила многократно са сигнализирали през годината за инциденти на словесна и физическа агресия, както и преки нападения и обири в близост до центровете, които остават неразследвани. България отбеляза рязък спад на броя на търсещите закрила, поради драконовски мерки по контрол, въведени от Турция на изходните ѝ граници.
Не бе отбелязан никакъв значим напредък по проблемите на равноправието на ЛГБТИ хората, за които най-належащи са защитата от насилие и тормоз, достъпът до образование за половото и репродуктивно здраве на техните общности и юридическото признаване на семействата на еднополови двойки. Тревожно е, че хомофобските и трансфобските инциденти остават почти напълно недокладвани, а Наказателнит кодекс все още не признава престъпленията от омраза на основата на сексуална ориентация и полова идентичност.
Остават сериозни проблеми с незаконната употреба на сила от служители на правоохранителните органи. Всеки четвърти анкетиран от БХК затворник съобщава, че е бил жертва на полицейско насилие по време на задържане, което по правило остава безнаказано. През 2017 г. не бяха предприети никакви мерки във връзка с препоръките в публичното изявление на Европейския комитет против изтезанията от 2015 г.
Гражданският достъп до затворени институции с цел мониторинг на правата на човека бе ограничен. Изследователите на БХК не бяха допуснати до интернатите в страната, както и до психиатричните болници и домовете за медико-социални грижи за деца. В миналото мониторингът на БХК и на други независими организации установи системни нарушения в тези институции. Те бяха признавани само когато ставаха публични.
В края на годината броят на неизпълнените решения на ЕСПЧ бе по-малък от този в края на 2016 г. – 262 срещу 291. Но делата, по които наблюдението бе прекратено през годината, са в основната си част относително тривиални. Тези, засягащи сериозни структурни проблеми с правата на човека в България, продължиха да бъдат под усилено наблюдение.
Условията в местата за лишаване от свобода се подобриха през 2017 г. Бяха приети законодателни промени, които таргетират основните проблеми на българските затвори свързани с пренаселеността и лошите материални условия и хигиена. Затворите продължиха важни ремонтни дейности и през годината бяха открити ремонтирани и нови корпуси към затворите във Варна, Сливен и Белене. Възможностите на лишените от свобода да оспорят пред съд действията на администрацията, които ги засягат, се разшириха.
