В Прага, Москва, София и Будапеща отдавна има места, напомнящи за престъпленията, извършени в името на Сталин. Но до днес в Берлин не съществува нито един централен паметник на жертвите на комунизма, пише Der Tagesspiegel.
Има една снимка на Ангела Меркел и Владимир Путин, направена миналия понеделник в Хановер. Тя е напълно лишена от необикновената страстност, присъща на полуголите жени от движението „Фемен”. Точно затова нито един вестник не я е публикувал. На нея е запечатан моментът, когато канцлерката и руският президент полагат венец на мемориалното гробище на жертвите от нацисткия режим на езерото Машзее.
Малко преди края на Втората световна война, на 6 април 1945 г., хората на Гестапо в Хановер са разстреляли 526 военнопленници и затворници от концентрационните лагери, включително 154 граждани на Съветския съюз. Преди това жертвите сами трябвало да изкопаят гробовете си и да се построят в колона по четири души.
После били убити с изстрел в главата. Това било престъпление, призвано да скрие други престъпления. И е добре, че Меркел и Путин са си спомнили за него.
Снимката с гробището на езерото Машзее, както и акцията на жените от движение „Фемен”, която изглежда, е позабавила руския президент, води до хипотетичния въпрос: какво щеше да бъде, ако Путин по време на поредната си визита в Берлин положи венец на монумент в памет на жертвите на комунизма? Но подобен паметник няма. Повече от четвърт век след падането на комунизма в Европа този континент още е далеч от формирането на общоевропейска култура на паметта.
В Берлин, в епицентъра на Студената война, това е особено очевидно. Доминиращо място на спомените за жертвите на комунизма заемат отрицанието, свиването и разделението. В старата западна част на града, в района на Тиргартен, стои съветски паметник, в центъра на който е разположен 8-метров червеноармеец в обкръжението на два съветски танка Т-34. На площад Щайнплац през 1951 г. е поставен мемориален камък в памет на жертвите на сталинизма. И в мемориалния комплекс на социалистите на гробището Фридрихсфелде е поставен малък камък с надпис „На жертвите на социализма”. Съществува и стар затвор на Щази в района на Хоеншьонхаузен, а наблизо, на Бернауер щрасе, се намира центърът с документацията за жертвите на Берлинската стена (разделение).
Централните мемориални комплекси дават представа за колективната памет на съществуващото общество. В Берлин в него влизат унищожените евреи, циганите, хомосексуалистите, след тях следват убитите в операции извън пределите на страната войници на Бундесвера, както и революционери от есента на 1989 г.
В Прага, Москва, София и Будапеща отдавна са създадени мемориални комплекси, напомнящи за престъпленията, извършени в името на сталинизма и комунизма. Създаването на подобен мемориал в Берлин се подкрепя от 30 групи, обединени в Съюз на жертвите от тираническото комунистическо управление.
Да се обърне внимание на Сталин и комунизма, изобщо не означава да се приравни към спомените за Хитлер и националсоциализма. Страхът от подобно недоразбиране продължава да съществува. Той започва със спор на историците, но е неоснователен. Този, който разгаря подобни опасения, по-скоро подпомага потискането на паметта. В Русия Сталин, удържал победа над хитлеристкия фашизъм, днес се прославя повече от Михаил Горбачов. Всяка година на 5 март, в деня на смъртта на диктатора, на гроба му до стената на Кремъл се поставят червени карамфили. Вицепремиерът Дмитрий Рогозин дори иска да преименува Волгоград в Сталинград.
Историкът Гетц Али упреква представителите на съюза на жертвите на комунизма, които настояват за мемориален комплекс в Берлин, в „необмислено и нездраво увлечение”. „Не трябва да се поставят на едно ниво затворниците в Хоеншьонхаузен с тези от Архипелага ГУЛАГ, подчертава Али.
