Иманярският интернационал на Балканите работи много единно през последните години. Това каза проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, предаде Фокус.
Във връзка с констатациите на началника на сектор „Културно-историческо наследство” в Министерството на вътрешните работи главен инспектор Ангел Папалезов, че иманяри от Македония ровят по обекти в България и обратно, проф. Димитров коментира, че от години е установен „тесен контакт и „соработка” между иманяри и дилъри от отделните страни. „Съществува такъв иманярски интернационал, особено в пограничните области, но да се каже, че обхваща както комунистически интернационал всичките комунистически партии в света, ще бъде пресилено. Много иманярски групи във вътрешността на всяка страна работят самостоятелно, защото нямат нужда от такова сътрудничество, но в граничните райони, където границата практически не съществува, никой не може да попречи на контактите на иманярските групи, които ограбват миналото на своите страни”, каза Божидар Димитров.
„Иманяри и дилъри започнаха да обменят информация и открити предмети, в зависимост от цените в отделните държави. Например, знаейки, че в България има търсене на икони, в северна Гърция доста църкви бяха обрани и иконите прехвърлени на българския нелегален пазар. От наша страна много вървяха, т.нар. римски портрети от долината на Средна Струма, като те се срещат и в долината на Места. Там една школа през римската епоха е изработвала т.нар. римски семейни портрети, мраморни, с дълбок релеф, с надписи, и те неизвестно защо, вървяха повече в Гърция, отколкото при нас, макар че и някои българи колекционери си направиха колекции от тези портрети. С Македония се обменяха най-често монети и бронзови римски фигурки”, коментира той. „Че са търсят в България такива работи, македонски иманяри веднъж ми признаха чистосърдечно, че научили съвсем случайно в Скопския музей, когато са отишли и дали 14 монети на цар Иван-Асен II и са им казали: „Бугарско не ни трябва. Отивайте в България, там могат да ви дадат нещо”. Тоест от самия Скопски музей са ги насочили към България”, добави той.
„Иманяри, български и сръбски, работят заедно в крайграничните области, т.нар. западните покрайнини и Поморавието, разкопавайки усилено старинни калета, като трябва да се има в предвид, че става въпрос за български средновековни крепости. Такива са им и имената, например: на самата граница се намира Асеново кале – така се нарича онова, което може да се види от Погановския манастир”, каза още Божидар Димитров.
