Бакалов: Кошлуков дали има усещане, че в БНТ има цензура?

18 януари 2021, 17:55 часа • 2584 прочитания

"Абе Кошлуков много хубаво се изказал за цензурата в САЩ. А дали има усещане, че в БНТ, на която е директор, има цензура? И не трябва ли това да му е основната грижа, а не какво става в САЩ? Или неговата грижа е да бъде цензор тук, а да разсъждава за свободите по света", заяви журналистът Иван Бакалов с публикация в социалните мрежи.

Бакалов визира изказване на Кошлуков относно цензурата в Щатите, което той публикува преди дни. То гласеше:

"Ние, в Източна Европа, знаем какво е комунизъм и като го видим, го разпознаваме. Знаем за Павлик Морозов и когато дете предаде майка си, ни е ясно какво е. Знаем как заглушаваха Гласът на Америка и БиБиСи и като заглушат Туитер, пак ни е ясно какво правят. Знаем как замениха господин и госпожа с другарко и другарю и като ни обяснят, че няма той и тя, а всичко е то - светва ни крушката. Помним, как забраняваха Солженицин и сега като чуем, че са спрели книга, настръхваме. Щото помним, не сме луди. Дали ненавистта ще е класова, расова, полова или друга, ние сме я сърбали тая попара. Дали Георги Димитров ще иска да смачкаме партийния враг по затвори и лагери, или Хилари Клинтън ще призове за репресии срещу симпатизантите на Тръмп - няма разлика, виждали сме вече до какво води това. Идеологическата цензура я знаем, дори когато ни я опаковат като политическа коректност. Ние сме платили цената за свободата на съвестта, словото и изповеданието ни. Затова когато някъде посягат на тях, ние виждаме, не сме кьорави. Затова всичко, което се случва в Америка, е важно и за нас. Щото преди беше важно какво се случваше в Москва и доста си изпатихме. И вече не щем да се случва."

Ние, в Източна Европа, знаем какво е комунизъм и като го видим, го разпознаваме. Знаем за Павлик Морозов и когато дете предаде майка си, ни е ясно какво е. Знаем как заглушаваха Гласът на Америка и БиБиСи и като заглушат Туитер, пак ни е ясно какво правят. Знаем как замениха господин и госпожа с другарко и другарю и като ни обяснят, че няма той и тя, а всичко е то - светва ни крушката. Помним, как забраняваха Солженицин и сега като чуем, че са спрели книга, настръхваме. Щото помним, не сме луди. Дали ненавистта ще е класова, расова, полова или друга, ние сме я сърбали тая попара. Дали Георги Димитров ще иска да смачкаме партийния враг по затвори и лагери, или Хилари Клинтън ще призове за репресии срещу симпатизантите на Тръмп - няма разлика, виждали сме вече до какво води това. Идеологическата цензура я знаем, дори когато ни я опаковат като политическа коректност. Ние сме платили цената за свободата на съвестта, словото и изповеданието ни. Затова когато някъде посягат на тях, ние виждаме, не сме кьорави. Затова всичко, което се случва в Америка, е важно и за нас. Щото преди беше важно какво се случваше в Москва и доста си изпатихме. И вече не щем да се случва.