На 37 години аз вярвам в Дядо Коледа. Истински. Дори след като премина през метаморфозата на Дядо Мраз.
13-годишният ми син отдавна го е оставил в детските фантазии, средният започва да се съмнява. Подшушнал му е някой. Веднъж разпозна учителя по народни танци под лошо направения костюм.
Мило му обясних, че просто няма как един човек да отиде при всички деца и се налага да използва двойници, но това не го прави по-малко истински.
- Добре де, мамо, а ти вярваш ли в Дядо Коледа?
- Вярвам, разбира се!
- Тогава защо Дядо Коледа не ми донесе таблет, както поисках (на 6 години).
- Защото истинският дядо Коледа преценява какво точно е нужно на детето. За съжаление има и някои мошеници, които затрупват децата с невълшебни подаръци, но по-нататък във времето наистина се разбира дали е бил истинския или не.
Освен, че вярвам в Дядо Коледа, той ми подарява и подаръци. Не винаги лично. Понякога той успява да „проникне“ в мозъка на мъжа ми, който е решил да ме изненада с нещо наистина красиво. Превръща се и във вдъхновение за децата, които рисуват прекрасни картички с невероятни пожелания и аз се гордея, че именно те са моите деца. Друг път, разхождайки се, унесена в мисли, нещо красиво се изпречва на пътя ми и ми дава усещане за щастие или просто непознат човек ще ми се усмихне, без причина.
Кой прави всичките тези вълшебства? Дядо Коледа, разбира се! Ето защо вярвам в него, защото непрекъснато ми го доказва.
Затова с още невръстния ми най-малък син ще чакаме Дядо Коледа, ще му пишем истински писма и ще чакаме да видим какво ще ни донесе. А това, което получим ще е напълно заслужено и ще сме сигурни, че сами сме го постигнали!
Автор: Евгения Гигова