През седмицата скулптурата "Викът на украинската майка" беше представена в Княжеската градина в София, точно срещу Паметника на съветската армия. Автор на творбата е Неделчо Костадинов, а по неговите думи идеята е да се осъди руската агресия срещу Украйна. Полемиката за естетическите качества в медиите и социалните мрежи също продължава да се води.
"Гледам на скулптурите си с много любов. А на хейтърите ще кажа, че във всяко грозно нещо има и зрънце красота. Викът ѝ е оглушителен от болката на зверствата в Украйна и той ще се чуе дори и от русофилитие в България", каза за Actualno.com нейният автор Неделчо Костадинов.
Той е категоричен, че целта му е не да разединява обществото по темата Русия. Според него нещата са ясни.
“Не разбирам това противопоставяне между русофили и русофоби. На тези руснаци ние сме им дали азбуката, ограмотили сме ги и са получили от нас култура. И за благодарност ние, българите, биваме ощетени от тях. Исторически като се тегли чертата ние сме им дали много повече отколкото те на нас. Дори ако щете генетически погледнато с руснаците имаме едва 20 - 22 процента нещо общо. Ние с тях не сме братя. По-скоро с украинците сме братя, поради простата причина, че по онези земи е била Древна България. Поради тези причини аз не виждам каква е логиката сега да се делим на любящи и нелюбящи Русия. Руснаците не са освободители, а поробители. Те обичат да влизат в чужда страна, както в Украйна, така и в България и да търсят да завземат и заграбят”, категоричен беше творецът.
По думите му, истината е грозна и няма друга истина.
“Обяснявам си негативните реакции и коментарите по скулптурата с това, че тя е много въздействаща. Майката подразни най-вече, защото показва грозното лице на истината. Истината, която аз я виждам, е една изстрадала жена, която вика срещу агресора – в случая това е Русия. Жената дразни с нейната сила, която умишлено направих. Всеки един детайл по нея има символика. Увисналите гърди, липсата на поглед, кривите крака, скъсаната рокля - това е една жена, която е изгубила мъж и дете. И при тази трагедия аз не знам как критиците ми биха си представили нещо по-различно. Тази скулптура е обобщен образ на войната и последиците от нея”, коментира създателят ѝ.
Той заяви, че като творец е потърсил красивото в грозното и самото състояние на скулптурата изобразява красива енергия и излъчване. Костадинов допълни, че и най-красивият човек, когато изпадне в състояние на злоба и гняв, става грозен.
“В моите очи аз виждам войната така. Това е истината. А на тези хора, които я отрекоха и нарекоха грозна, мога да отговоря по следния начин. Предлагам и те да направят скулптура, чрез която да изобразят войната по начина, по който те искат и си я представят. В случая ако бях направил фигура на една нормална жена: с нормално дупе, дълъг крак и с напудрени джуки - какво въздействие щеше да има тя за хората? Смятам, че улучих момента, това е провокация и благодарение на нея в момента хората говорят за украинската майка”, каза Костадинов.
Скулпторът добави, че не са му приятни коментарите по адрес на статуята, но не го и обиждат. По думите му, по-скоро будят смях.
“По-важното, е че има много повече хора, които харесаха, това което направих и ме подкрепиха. Поздравиха ме за смелостта, която съм проявил. Казаха ми, че това е работа на световно ниво, защото изкуството в България е провинция. Това всички го знаят. Никой не знае, че имаме художници, че имаме скулптори”.
"Това е изкуство!"
Костадинов смята, че не може всичко да се оценява, облича или оправдава с думите: Това е изкуство!
“Всеки един човек сам за себе си има естетика. Дали нещо е изкуство, това се определя и разбира във времето. За мен ако успееш да достигнеш до сърцето на другия, да се възмути или да се почувства щастлив от дадена творба, значи има нещо. Значи, че аз като творец съм постигнал това, което съм мислил. Една рисунка или скулптура трябва да има усещане и дух. Но и за това трябва да се внимава. Ако, например, бях създал гола жена, която в ръцете си да държи бомбичка, това щеше да предизвика смях, така че не всичко можем да наричаме изкуство”, каза скулпторът.
Той отрече да си прави реклама на гърба на войната.
"Аз изказвам собственото си мнение. Тази скулптура нито ми е поръчана, нито съм взел пари - грам стотинка не съм получил от нея. В случая единственото, което правя, е да рекламирам отношението ми към войната и към всяка една репресия", заяви творецът.
Проектът за тази скулптура е отпреди войната, но авторът е почерпил вдъхновение от събитията в Украйна:
"Идеята ми дойде много отдавна. Още по времето на атентатите в Париж и стрелбата срещу френското издание Шарли Ебдо. При мен нещата стават бързо. Чух за атентата и почнах да я правя. Не можах да проумея как заради една карикатура умират хора. Скулптурата я правих дълго време и тук искам да кажа още нещо на противниците си. Аз не съм пробутал статуята или възползвал от ситуацията сега. Просто сега назря моментът, за да я покажа и да кажа: това е завършената работа. Реално викът на майката беше завършен преди две седмици, когато я отлях и казах: Дотук. Повече няма да я пипам! Аз съм авторът и аз определям кога една работа е готова”, разказа той.
Бъдещето на творбата обаче не е ясно. Желанието на автора е да остане там, където беше представена.
"Само Бог знае каква е съдбата на тази скулптурата. Идеята ми е да се направи в по-голям размер, да стане поне два метра и половина - три метра, тъй като, в този си вариант, тя се губи в градската среда. Трябва да се сложи на хубав постамент и да си кореспондира с паметника на Съветската армия. Даже, според мен нейното място трябва да е още по-навътре, по-наблизо към воюващите руснаци. Ако бъде поставена там, ще се получи много добре. Имам огромно желание да я монтирам тази скулптора. Вече имам предложение да се задвижи процедурата по нейното поставяне, но за сега не искам да коментирам. Засега тя ще бъде в ателието ми и ще ѝ се радвам както аз, така и мои приятели, които всеки ден идват да я гледат", каза Костадинов.
Той допусна, че ако скулптурата бъде поставена, ще има и посегателства срещу нея. По думите му, българинът не гледа за общото и всеки има собствено мнение. Точно заради това е напълно възможно Украинската майка да бъде нападната от вандали.
“Едва ли някога статуята ми ще бъде разбирана от всички. Но това е нормално. Да не забравяме, че когато Микеланджело е слагал статуята Давид, хората са го замеряли с камъни. Мотивът им тогава е бил, че шедьовърът е бил гол и за какви ли не още предразсъдъци", добавя Костадинов.
Авторът на Украинската майка заяви, че въпреки някои критики, той ще продължи работата си и в бъдеще планира да работи по нов проект посветен на войната.
ОЩЕ: Как да спориш за паметника на украинската майка, без да обидиш друга майка
