Артистичност и спортен хъс се преплитат в Теодор Костадинов, един от служителите в магазина на Lidl в Добрич. Когато започва в компанията, е само на 18 години. Присъединява се към екипа като практикант, докато още учи в математическата гимназия в града. Като всеки млад човек, му е интересно какво може да научи. „Бях с нагласата, че е само за лятото“, разказва той. Първото, което го впечатлява, е, че екипът е изключително сплотен – помагат си не само на работа, но и извън нея.
Когато лятната му практика в Lidl приключва, не предполага колко скоро след това ще се върне отново. Случайно вижда обява за пълен работен ден и без въобще да го е планирал, кандидатства. Вече 6 години е част от компанията, като от тях близо 5 е „Мениджър свежест“.
Какво обаче означава да си мениджър на свежестта? „Моята работа е внимателно да проверявам всеки един плод и зеленчук и ако има някой, който не е достатъчно свеж или не е с добро качество, да го махна“, обяснява Теодор. Правилото е лесно – ако той не би си го купил, няма да го предложи и на клиента. Първата му задача, щом дойде на работа, е да зареди и да направи щателна проверка на плодовете и зеленчуците. След това грижата продължава през цялата смяна – следи секторът да е винаги чист и зареден, регулярно проверява дали стоката е свежа и дали междувременно някой плод или зеленчук не е бил наранен.
Накратко, задачата му е така добре да се грижи за сектора, че мине ли клиент покрай него, да не пропусне да си вземе нещо свежо. Така както самият той не устоява на бананите, мангото и ананаса в Lidl, които са му любими.
Задълженията на „Мениджър свежест“ обаче не се изчерпват само с това да държи под око плодовете и зеленчуците. Отговаря и за прясното месо, както и за продуктите от хладилната витрина, чиято свежест също всеки ден проверява. При тях обаче има електронен помощник – специално устройство, малко по-голямо от телефон, което съдържа информация за всеки един продукт – като например, до кога му е крайният срок и в зависимост от това колко дни остават до него, кога трябва да бъде намалена цената и с колко. Така работата му е значително улеснена, а от него се очаква единствено да не пропусне някой продукт и да следи какво му „подсказва“ устройството.
Харесва му, че постоянно е сред хора, общува с клиентите и винаги е в движение. Ценят работата му, което още повече го мотивира всеки ден да отива с желание.
Остава му време и за любимите неща – рисуването и спорта. Интересът му към четките и боите се заражда още докато е малък. Съдбата обаче не веднъж ще подложи връзката им на изпитание. В началото е само хоби – рисува веднъж – два пъти в месеца, след което губи интерес. Докато преди половин години не открива за първи път маслените бои. „От тогава не съм спирал и няма да спра никога повече. Осъзнах, че това е моето нещо“, признава Теодор. Освен че му носи удоволствие, се надява да превърне хобито си и в нещо, което му носи и доходи, като продава рисунките си.
Също толкова предан е и в спорта. Вярва, че поне три пъти в седмицата човек трябва да отделя време за това. Самият той 7 години се занимава с планинско колоездене. Едни от най-екстремните му спускания са по пътеките около Велико Търново, някои от които доста опасни. Тръпката от адреналина обаче често е съпроводена и с не малко падания и контузии. Затова в даден момент решава да успокои темпото и вместо по стръмните склонове днес върти колелата по равнинни терени.
