Бившият футболен съдия и шеф на столичен клон на БАБХ изпрати до редакцията ни отговор във връзка с изявената позиция на БАБХ по повод прекратяване на служебното му правоотношение с агенцията.
1. Изразената от БАБХ позиция, че мотивите за освобождаването ми от агенцията са свързани с факта, че не отговарям на изискванията за длъжността по отношение на организиране и осъществяване на дейностите за граничен контрол, е необоснована. Нещо повече - тази позиция илюстрира правния нихилизъм на ръководството на агенцията, за което, очевидно, изпълнението на закона не е задължително, тъй като те вероятно смятат, че стоят над него.
Заповедта, с която ми е прекратено служебното правоотношение по реда на чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител е мотивирана с наличие на обективна невъзможност да изпълнявам служебните си задължения. Искам да посоча, че разпоредбата на чл. 107, ал.1, т.5 от ЗДСл е бланкетна и във всеки отделен случай органът по назначаването следва да посочи конкретни факти, които изпълват нейното съдържание. Обективната невъзможност е състояние, възникнало по причини, които са извън волята на страните по правоотношението. В съдебната практика константно се приема, че за да е налице обективна невъзможност по смисъла на чл. 107, ал.1, т.5 от ЗДСл е необходимо да са изпълнени три кумулативни условия:
1/ да е създадена нова фактическа обстановка;
2/ същата да води до невъзможност служителят да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика;
3/ причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните по правоотношението.
В един и същи ден - на 27.08.2020 год. изпълнителният директор на БАБХ е издал две отделни заповеди, като с едната заповед съм възстановен на длъжността, която заемах преди незаконосъобразното прекратяване на служебното ми правоотношение, а с другата заповед прекратява служебното ми правоотношение, като заедно с тази заповед за прекратяване ми се връчва и нова длъжностна характеристика за длъжността „директор на ОД по БХ - София град”.
С тази длъжностна характеристика органът по назначаването е изменил фактическата обстановка, но тази промяна е станала само и единствено по волята на органа по назначаването и тя не води до обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения от моя страна. Тези нови изисквания са преодолими и зависят от волята на страните по правоотношението. В този смисъл са и Решение № 97 от 25.07.2019 год., постановено по административно дело № 80/2019г., по описа на Административен съд - град Габрово, потвърдено с Решение № 11169 от 20.08.2020 год., постановено по административно дело № 11958/2019год., по описа на Върховния административен съд на Република България-Пето отделение, тричленен състав.
Мога да посоча много други решения, тъй като това е константна съдебна практика, но се ограничавам само до тези две решения, тъй като това са двете решения с които бе отменена предишната заповед на изп. директор на БАБХ, с която бе прекратено служебното ми правоотношение на същото правно основание.
Този административен произвол от страна на ръководството на БАБХ е от октомври 2017 год. до настоящият момент. До този момент служебното ми правоотношение бе прекратено два пъти и това е третото по ред прекратяване, като до този момент и двете предходни заповеди на изп. директор на БАБХ са обявени за незаконосъобразни с влезли в сила решения. Както се случи след първата незаконосъобразна заповед, след отмяната и на втората заповед, директорът на БАБХ само формално изпълни влязлото в сила съдебно решение и още същия ден отново прекрати служебното ми правоотношение.
Именно поради това твърдя, че в случая е налице типичен пример за правен нихилизъм и административен произвол от страна на изп. директор на БАБХ и никой не държи сметка за моето физическо и психическо състояние, както и за факта, че за този период аз съм лишен от правото ми труд. Друг е въпросът и какви са финансовите последици за БАБХ, тъй като до този момент те са задължени да заплатят всички разходи по водените дела, както и 12 заплати за незаконосъобразното прекратяване на служебното ми правоотношение. Всичко това е за сметка на нас, на българските данъкоплатци.
Аз вярвам в българското правосъдие. Аз вярвам в справедливия български съд, завършва позицията си той.
