"Българската журналистика, както се вижда, предава вече Богу дух."
Тази тъжна констатация направи българската журналистка Анна Заркова, като използва за целта социалната мрежа фейсбук.
Ето как се аргументира тя:
"Половината от нея се е настанила (или е настанена принудително) в отделенията по гериатрия, психиатрия и пластична хирургия на Фейсбук – тук тя крещи и се смее, и плаче, и прави всякакви неща, които иначе изискват самота.
Друга част от журналистиката е в бардаците на властта – там лежи по гръб и се провиква страстно или стене и придремва незабелязано.
Трета част се отглежда в чуждестранни медийни ферми, на изкуствена светлина, за да вири гребен и да кукурига в знак, че все някога ще съмне и у нас.
Останалата част се състои от малцина пишещи или говорещи почтено в бутикови издания, от единаци, протестиращи с мълчанието си и от присламчващи се към писателската гилдия, която пише книги за несъществуващи читатели.
Но! Обаче! За голяма изненада журналистиката в България още не е умряла."
