ГЕРБ е първа политическа сила с 21.5% подкрепа. С много малка разлика след нея е "Продължаваме промяната" с 20.2%. Трети, ако изборите са сега, са БСП с подкрепа от 11.5%, следвани от ДПС - с 8.8% и "Възраждане" - със 7.9%. "Има такъв народ" получава подкрепата на едва 3.3%. На политическата сцена обаче се появява нов играч и това е "Български възход", който събира 5.4% подкрепа.
Това сочат данните от национално представително проучване на агенция "Алфа Рисърч". То е проведено в периода 25 юни - 1 юли сред 1017 пълнолетни граждани от цялата страна, чрез пряко стандартизирано интервю с таблети. Използвана е двустепенна стратифицирана по регион и тип населено място извадка с квота по пол, възраст, образование.
ПП постига ръст в столицата и няколко големи града, ГЕРБ запазва подкрепата си в по-малките областни центрове и селища, става ясно от проучването. Предизвикалата политическата криза ИТН бележи нова загуба на избиратели и при избори днес би останала под парламентарната черта.
"Възраждане" спира възхода си, както поради изострянето на конфронтацията ГЕРБ - ПП, която ги оставя встрани от водещата политическа интрига, така и поради конкуренцията в ляво-русофилското пространство с БСП и новата партия на Стефан Янев. Партията на Костадин Костадинов остава с 8% подкрепа.
Умелото лавиране на Корнелия Нинова между участието в управлението и "червените линии" успява за момента да стабилизира електоралните позиции на левицата (11.5%), но динамиката в този сектор е твърде силна. "Български възход" стартира с малко над 5% подкрепа и едва следващите месеци ще покажат как ще се разпределят гласовете между него, БСП и Възраждане. "Демократична България" също запазва избирателите си в София и големите градски центрове, което й осигурява 7.1% потенциален вот.
49.5% са на мнение, че трябва да има ново правителство в сегашния парламент, а 46.7% - предсрочни избори. Около три четвърти от поддръжниците на правителството в оставка, както и хората без ясни политически предпочитания, са "за" сформирането на ново правителство, докато симпатизантите на опозиционните партии - "за" предсрочни избори.
На въпрос "Каква управленска коалиция би се справила по-добре с управлението на страната", преобладават предпочитанията към коалиция около ПП - 31.9%. Същевременно обаче ГЕРБ постепенно успяват да излязат от изолация - едва 6 на сто по-малко (25.2%) смятат, че партията на Борисов би се справила по-успешно в сегашната ситуация. Малко над 20% биха предпочели съвсем различна алтернатива. Избирателите, които приоритизират икономическите проблеми и материалния си статус по-често избират коалиция около ГЕРБ, а онези, които поставят акцент върху корупцията и нейното отражение върху икономическите процеси - обединение около ПП.
Острите сблъсъци на партиите от управляващото мнозинство и на правителството в оставка с президента Румен Радев водят до оттегляне на доверието към него сред част от подкрепилите го преди година негови симпатизанти. Въпреки че остава най-одобряваният политик в държавата, положителните му оценки спадат с 8 пункта (от 51% през април до 43% през юни), а отрицателните нарастват със 7.
Много по-поляризирани в сравнение с преди година са и оценките за това, дали президентът съдейства или не за решаване на политическата криза в страната. 43.9% смятат, че спомага за преодоляването й, а 36.5% са на обратното мнение. Ръстът на негативните оценки точно по този въпрос поставя в по-слаби позиции евентуално служебно правителство на Р.Радев, от което се очаква да бъде медиатор в кризата, а не да води до нейното изостряне. Най-силно е преобръщането на мненията сред симпатизантите на ДБ, които се доближават по отрицателни оценки до тези на ГЕРБ.
Слабо подобрение в рейтинга на правителството в резултат от сплотяването на неговите привърженици след гласувания вот на недоверие от опозицията. След драматичния спад през април, подкрепата за правителството през юни нараства с 3 пункта (от 19 на 22 на сто), но негативните оценки (45.8%) продължават да бъдат двойно повече от позитивните. Особено висока е критичността в по-малките областни центрове и извън тях, сред работниците, малкия и среден бизнес.
Без съществена динамика и в доверието към политическите лидери. Двамата съпредседатели на ПП – Кирил Петков и Асен Василев имат практически едни и същи рейтинги – ок. 23% доверие и ок. 46% недоверие. Много активният през последния месец лидер на ГЕРБ Бойко Борисов покачва с 1% положителното отношение към себе си (до 20.2%), но запазва висок дял негативни мнения (57%). С 18.6% доверие и 48.4% недоверие Корнелия Нинова остава на позициите си от месец април. По-съществена промяна има при други трима лидери. При Христо Иванов – в позитивна посока; ръст с 2 на сто в позитивните мнения и много сериозен спад (7 пункта) в негативните. При К.Костадинов и Сл.Трифонов е налице ясно изразен негативен тренд. Лидерът на Възраждане губи 4 на сто доверие (до 13%), а на Има такъв народ – 5% (до 8.5%).
И настоящото, 47 Народно събрание, не успява да се откъсне от печалните рекорди на предишните парламенти. Положително отношение към него имат 8.7% от анкетираните, отрицателно – 60%. Логично, малко по-високo е одобрението сред симпатизантите на управляващата коалиция, но и при тях не надхвърля 15 на сто.
Отпадането на българското вето над започването на преговори на Северна Македония с ЕС не води до предвещаваните от мнозина анализатори обществени катаклизми. Изследването показва, че след вота в парламента на т.нар. „френско предложение“ 42% от анкетираните одобряват вдигането на ветото срещу 53% неодобряващи. Тази рязка промяна в сравнение с настроенията преди няколко месеца ясно показва, че отговорното политическо лидерство е в състояние да доведе до успокоение в обществото и еволюция на обществените нагласи.
Водовъртежът от политически събития на фона на ескалиращи кризи и усложнена геополитическа обстановка, предизвикват изключителна мобилност на и без друго крехките обществени и политически настроения. Измерените към момента електорални нагласи са при едва 38% изразили желание да участват в изборите. Общественото мнение по актуални въпроси ще остане поляризирано и през следващия политически сезон, а наблюдаваните силни електорални флуктуации се очертават като най-трудното препятствие пред сформирането на устойчиво политическо мнозинство.
ОЩЕ:
