Ръкоплясканията към лекарите не бяха случайност, те си ги заслужиха, но за реформа в здравеопазването е нужна политическа воля. Ако експертите начертаят линия на промяна, политиците трябва да я следват. Това заяви в интервю за БГНЕС ректорът на Медицинския университет – София акад. проф. д-р Лъчезар Трайков.
"Нашата лекарска и медицинска общност посрещна, ангажира се и мисля, че преодоля първите две вълни. Убеден съм, че така ще се случи и този път, с тази трета вълна. Справихме се с достойнство и професионално”, смята акад. Трайков за ролята на медиците в борбата за преодоляване на предизвикателството COVID-19.
На критиките от общество и политици за провал на родното здравеопазване в тази световна криза, акад. Трайков има своя отговор: "Много неща трябва да се решат, но най-важното е професионализмът на тези хора. Оказа се, че той е на изключително ниво”.
Според него Медицинският университет – София, във всички години на непрекъснати промени – политически и икономически, си е свършил отлично работата, преподавайки високи знания и професионализъм на студентите. "Лекари, сестри, лаборанти – всички посрещнаха една неясна болест. Една болест, за която в световен мащаб не се знаеше нищо“, посочи още той.
Акад. Лъчезар Трайков призна, че в здравната система има определени дефицити, като недостиг на персонал на някои места например, което дава и повод на някои критици да отправят упреци. Има обаче и някои предимства като високия брой легла. "В България има достатъчно легла. Винаги сме го считали за голям недостатък на нашата система, за дефицит, наследен от времето на социализма“, обясни проф. Трайков.
За новите мерки от началото на следващата седмица, медикът коментира: "Не съм човекът, който ще го прецени. Тук има политическо решение. Политиците, заедно със здравните експерти трябва да вземат общи решения“. В едно обаче той е категоричен - COVID-19 не отменя другите здравни проблеми. "Освен спешните състояния в медицината има и много странични страдания, които, ако ги изпуснем за една година без наблюдение, ще бъде много тежко. Трудно ще можем пациентите да ги стабилизираме по онзи начин, по който са били преди пандемията“, смята ректорът на МУ.
Според него COVID-кризата е помогнала много по-добре да се видят проблемите в българската здравна система, натрупани през последните години. "В условията на криза се вижда кой колко струва. Видя се цялата ни здравна организация колко е добра. В този момент като под лупа видяхме някои проблеми, за които знаехме, че съществуват през всичките години на прехода“, каза той и допълни: "Знаехме, че има дефицити в различни сфери, независимо дали ще говорим за бърза помощ, доболнична помощ или болнична помощ. Във всеки един от тези аспекти на здравната грижа има проблеми, къде по-малки, къде по-големи. В този момент проблемите се видяха още по-ясно“.
Като пример той посочи пропускът на здравните власти много по-рано да направят алгоритъм за това как се действа на всеки един етап инфекцията с коронавирус. "От самото начало трябваше да има алгоритъм, плюс финансово обезпечаване. Хората трябваше да знаят, че нещата са безплатни и могат да ги направят през общопрактикуващите лекари. Това трябваше да стане веднага след първата вълна, онова прословуто лято на миналата година“, поясни акад. Трайков.
Според него думата "реформа“, особено щом става дума за здравеопазване, в България вече е изтъркана от прекомерна употреба. Той е категоричен също, че в страната има малък брой хора, които истински разбират от организация на здравната помощ и са напълно наясно къде са проблемите и как те да бъдат решение. Ако експертите обаче начертаят линия на промяна, политиците трябва да я следват, без значение кой е на власт, за да има резултат.
"Тези, да приемем 50 души, са в състояние да изготвят една обща схема за организация, която ще е по-различна от тази, която е в момента. Дали за пореден път ще го наречем реформа, надявам се за последен, няма никакво значение. За да направиш такава промяна, се изисква не само експертна подготовка и мнение, изисква се и политическа воля“, смята той.
Аргумент в подкрепа на своето твърдение намира в организацията на Спешната помощ у нас. "Те ги превърнаха в санитарен транспорт. Една съвременна Спешна помощ трябва да изглежда по друг начин. Една съвременна Спешна помощ трябва да включва термини като телемедицина. Линейките трябва да бъдат оборудвани по съвсем различен начин. Това, което гледаме по западните филми не е научна фантастика, това са реалности“, каза акад. Лъчезар Трайков.
За критиките към властите за процеса на ваксинация той обясни, че наистина се наблюдават определени пропуски, но такива има не само у нас, а в много страни. Въпреки това обаче признава, че властите е трябвало по-спокойно и по-систематично да внушат сигурност у хората.
COVID-19 промени и университетския живот, отбелязва ректорът, а тази година за първи път дипломирани студенти са положили онлайн Хипократова клетва, има и рекорден брой отличници. "До ден днешен витае едно мнение, че медицината не може онлайн, само директно могат да се обучават студентите. Медицината не е тази медицина от онова време. Да, личният контакт и директното преподаване са много по-добри. Още по мое време имаше грамофонни плочи с тоновете на сърцето, с най-често срещаните шумове и т.н.“, разказа още акад. Трайков, но е категоричен, че практическо обучение винаги е по-добро.
"Нямаше университет в света, който да е подготвен за това“, коментира още той за новите предизвикателства пред обучението и допълва, че само един месец МУ-София и успял да изгради обща платформа за обучение, която да обхване 12 000 студенти и 1600 преподаватели.
