Разгорялата се по цял свят борба с ислямския екстремизъм не трябва да прикрива факта, че в много случаи не става дума за идеологическо противопоставяне, а за борба за ресурси. Най-вероятно изключение от това не е и включването на френските въоръжени сили в борбата срещу ислямистите в Мали. Германското списание „Шпигел” наскоро зададе въпроса чии интереси преследва френският президент Франсоа Оланд, изпращайки все повече и повече войници в кризисния западноафрикански регион?
Известно е, че дълго време Мали се показваше от Запада като пример за африканска демокрация, докато не се стигна до военния преврат през март миналата година. Официалната причина за пуча беше бездействието на сваления президент на страната, който не е предотвратил активизирането на туарегските сепаратисти в северната част на страната. В началото на април 2012 година туарегите обявиха завладяната от тях територия за независима от Мали. Но дълго не успяха да удържат властта в свои ръце и сега в северната част на Мали управляват ислямистите.
Франция отдавна се опитваше да привлече за разрешаването на този конфликт други държави и международни организации. Въпреки положителната за Франция реторика от страна на ЕС и САЩ, до конкретни действия така и не се стигна. Анализирайки причините, подтикнали френския президент самостоятелно да започне бойни действия срещу сепаратистите в Мали, германското списание отбелязва, че въпросът не е само във френските граждани в тази африканска страна и наличието на голяма малийска общност в самата Франция. Не е само това, че северната част на Мали може да се превърне в плацдарм за експанзия на ислямистите от „Ал Кайда”, обединени с групата „Защитници на вярата” и движението „За единство и джихад в Западна Африка”, в това число и извън пределите на Африка. Целият въпрос е в природните ресурси.
„Шпигел” директно посочва, че „Париж преследва икономически интереси”. В северната част на Мали се намират уранови минни, които се експлоатират от френската атомна държавна корпорация „Арева”. Освен това западноафриканската страна разполага с около 4,7 милиона тона запаси от уран. Този уран ще стигне за 85 години работа на всички атомни електростанции по света. Смята се, че общите запаси от уран по света са около 35 милиона тона.
В съседния на Мали Нигер, който е най-големият производител на уран в Африка, французите основно добиват уран за своите атомни електроцентрали. Изглежда, че французите се опасяват, че ислямисткият пожар може да обхване и Нигер. А атомната независимост е приоритет за всички френски президенти без значение на партийната им ориентация.
Не трябва да се забравя и че в Мали има и запаси от петрол, газ, злато, мед, диаманти, а в страната работят и други международните корпорации, в това число и френски. В тази връзка германската правозащитна организация за защита на заплашваните народи разпространи изявление, в което се посочва, че военната акция на Франция цели да подсигури френските енергийни интереси, свързани с гарантираното снабдяване с евтин уран.
Не е тайна, че най-голямото нигерско ураново находище „Имурарен” принадлежи на „Арева”. По данни на World Nuclear Association френската корпорация държи около 17% от световното производство на уран. Самият Нигер е на шесто място в света по запаси от уранова руда и на четвърто по производство на уран. Ясно е, че Франсоа Оланд и „Арева” в случая освен за всичко останало, става дума и за защита на френските интереси в Западна Африка.
Независимая газета