Японците празнуват пролетта под цъфналите черешови дървета. В Румъния и България сезонът на обновлението се чества с "мартисор" или "мартеница", амулет, направен от бели и червени конци, който днес се е превърнал в предмет от градската мода, пише Франс прес, цитирана от БГНЕС.
Днес милиони румънци ще подарят по един "мартисор" на децата, родителите, приятелите, колегите си в Букурещ и в цялата страна. В съседна България мъже и жени, държавни служители и министри, всички носят върху сакото си или на китката преплетени бели и червени конци, наречени "мартеница". Домашните животни също ще бъдат окичени.
"Мартеницата" се носи през целия месец март. Тя не трябва да се изхвърля, а да се закачи на клоните на дърво, веднага след като видим щъркел. АФП отбелязва, че българска медия дори започнала кампания за вписването на тази традиция в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. "Мартеницата е една от най-автентичните български традиции. В съвременния свят без граници мартеницата ни прави нас, българите, различни, уникални, интересни", обяснява изданието.
В Румъния "мартисорът", който се ражда на село, днес се е превърнал в предмет от градската мода, създаван от велур, мед, рециклирани материали във формата на брошка, гривна или декоративен предмет. "Градът възприе една селска традиция, която трансформира по артистичен начин. Продължаваме да отбелязваме факта, че пролетта идва, макар че не сме така свързани с ритъма на природата, както са били хората на село", казва Лила Пасима, изследователка от Музея на румънския селянин в Букурещ, един от най-уважаваните етнографски институти в Европа.
"Това не е някаква отживелица. Това е универсален символ. Традицията не е остаряла, защото ние, младите, можем да я подновяваме в практични форми, приспособими към ежедневния живот", казва 23-годишната Кармен Мирон, която работи в концептуален магазин в Букурещ и е създала собствени "мартисоари" (множественото число на мартисор).
Мартисорът е роден преди стотици години, казват специалистите, въпреки че според някои той е произлязъл от културата на даките, древно племе в родствени връзки с траките. "Селяните следвали ритъма на природата. Те празнували пролетта на 1 март, като закачвали червен конец (символизиращ жизнеността, страстта) и бял конец (символ на чистотата) по дърветата или на рогата на кравите като знак на закрила и късмет", обяснява Пасима. "Към 1900-та година градът приема мартисора", допълва тя. От обикновен конец за закрила, той се превръща в предмет, бижу, аксесоар.
В Румъния, по време на комунистическия режим, който проповядва насилствена урбанизация, студенти, работници и други социални групи продължават да произвеждат "мартисоари", които имали право да продават на определени места в градовете в началото на март. Това се превръща в уникален шанс за частна търговия.
"Днес традицията е претворена в други форми на изразяване, включително постмодерни, защото материалите идват от градската мода. Творчеството е неограничено", казва Пасима. Кармен Мирон избрала да нарисува лалета и слънца върху кръгли бели камъни на гръцкия остров Тасос, за да могат "моите мартисоари да донесат усещане за светлина, мир, топлина". Както миналата година, тя ще продава творенията си на специално създадения за целта пазар, далеч от щандовете, предлагащи предмети, произведени серийно в Китай.
В България правенето на "мартеници" е занаят, чийто годишен оборот възлиза на около 15 милиона евро, по данни на вестник "Преса". Във фирмите, като например адвокатската кантора Пелинари в Букурещ, се организират ателиета за производство на мартисоари за децата на служителите, за да "се предава традицията".
