10.04.1979 г..Бях дете, когато първият български космонавт излетя в космоса. Толкова горди бяхме всички. Толкова доволни от постиженията на българския народ и на държавата. И очаквахме развитие. Как България се нарежда наред с великите сили в завладяването на космоса, на новите постижения, на науката. Ех, мечти! А беше толкова хубаво да мечтаеш и животът да е сигурен и подреден.
Георги Иванов – първи български космонавт. Александър Александров – втори и последен български космонавт. Поклон и респект, направихте ни горди, накарахте всички ние – децата, да мечтаем за космоса и звездите.
Днес хората, които тогава мечтаеха да станат космонавти, мечтаят да могат да се нахранят и да си платят сметките. Тези, които мечтаеха да летят в космоса, сега летят от терасите в последен опит да се спасят от мизерията. Разбити са не само мечтите ни като нация, разбити сме всички ние.
Тази тъжна констатация прави във фейсбук адвокат Елена Гунчева.
Защото сега национални идеали и стремежи нямаме. Управляващите скимтят като погалени кученца при всяка похвала от някой чужденец и не се интересуват от псувните на българския народ към тях. Стремим се да ни похвалят в Брюксел, а не да летим в космоса. Децата ни не искат да стават космонавти, а мутри. Момичетата мечтаят не да станат лекарки или учителки, а да си сложат силикон и да хванат чичко-паричко, който да им уреди живота.
Плача понякога за убитите мечти на българите. За това как от девет милиона българи с надежди и успехи се превърнахме в шест милиона утрепани и безнадеждни прошляци, сред които благоденстват няколко хиляди мутри и политици.
Само за три десетилетия от нация космическа стигнахме до пълна национална катастрофа на идеалите и надеждите.
Срам ме е. Срам ме е, че моето поколение допусна това. Че още когато видяхме подставените от чужди сили нови „демократи”, не ги окачихме по дърветата и допуснахме до ограбят до шушка държавата и нас!
Дали един ден отново ще гледаме звездите!
