Темата за бежанците остава централна за общественото мнение и към средата на месец декември. Нарастването на броя на бежанците у нас се възприема като едно от най-негативните събития в страната напоследък.
59% от пълнолетните българи заявяват, че са категорично против това бежанци да живеят на територията на България. Най-крайни в своето мнение са хората на възраст над 60 години, както и жителите на населени места извън столицата. Данните са от национално представително изследване на „Екзакта Рисърч Груп”, проведно в периода 5-13 декември сред 1000 пълнолетни българи, в 125 гнезда в 86 населени места на страната. Изследването е поръчано от Агенция „Фокус”. 41% нямат нищо против у нас да живеят бежанци. Сред по-толерантните българи се нареждат хора на възраст от 30 до 50 години, високообразовани респонденти, както и хора със стандарт над средния и жители на столицата.
Нетърпимостта към бежанците нараства, когато става дума за оценка дали хората ги искат в своето населено място и в своя квартал. Колкото по-близо евентуално биха могли да се намират бежанците до респондентите, толкова по-голяма е нетърпимостта към подобно съжителство.
Така например, 73% от българите не искат бежанци в своето населено място, като най-масово този отговор се дава от жителите на малките градове и на селата.
77% от българите не биха живели в един квартал с бежанци, като подобна позиция изразяват най-често жените, най-младите и най-възрастните респонденти, както и жителите на малките градове и на селата.
Оказва се, че ако може в някаква степен да се търси толерантно обществено мнение, то съществува главно в големите градове и столицата, сред хората в активна трудова възраст, сред високообразованите и заможните.
В настоящото изследване на „Екзакта” бе набрана информация за конкретните страхове на населението в страната във връзка с пребиваването на бежанци у нас.
Преди да откроим конкретните страхове сред населението е важно да уточним, че всеки пети българин не изпитва никакви притеснения във връзка с пребиваването на бежанци у нас. Като най-толерантни се очертават хората на възраст между 30 и 40 години и заможните респонденти. Над средната толерантност към бежанците регистрираме и сред изповядващите исляма в България.
Най-масовите и големи страхове на хората са свързани с очаквания за ръст на престъпността в резултат на пребиваването на бежанци у нас. Това твърдят 30% от българите в отговор на открит въпрос и уточняват, че изпитват големи страхове за децата си. Сред споделящите подобна позиция преобладават жени, млади хора, жители на столицата, но и на малките градове.
14% се опасяват, че заради издръжка на бежанците, държавата ни ще изпитва допълнителни финансови трудности. Това дразни голяма част от пенсионерите, които твърдят „за бежанците пари има, за нас-не”. Ромите също се отнасят подозрително към блежанците и виждат в тях заплаха за своя стандарт.
Според други 10% от анкетираните държавата и правителството са неспособни да се справят адекватно с проблема за бежанците. Хората обвиняват управляващите в липса на подготовка за посрещане на бежанци, в липса на условия и на управленска стратегия за работа с тях, включително и в липса на адекватно законодателство по въпроса.
8% от запитаните в настоящото изследване посочват, че се страхуват, че поради ниска хигиена в центровете за бежанци, те се превръщат в заплаха за здравето на хората-възможни са заразни огнища и епидемии.
7% не изключват с идването на бежанци у нас да нараства сериозно заплахата от терористични актове. Доколкото хората не вярват, че всички преминаващи границата ни търсят спасение от ситуацията в Сирия, те допускат, че в страната влизат хора, които представляват риск за националната ни сигурност.
Също 7% от българите посочват, че в присъствието на бежанци у нас виждат опасност от възникване на етническо напрежение. Сред аргументите на тези респонденти доминират представите за бежанците като хора от различна вяра, с различен манталитет и начин на живот. В съчетание с икономическата криза у нас, това поставя пред изпитание етническата толерантност на населението.
