Над 60% от сортовия състав на лозята в Румъния, Молдова и Украйна са български и са произведени в Института по лозарство и винарство в Плевен, съобщи в Пловдив новият директор на Селскостопанската академия проф. Иван Пачев.
Най-търсени били сортовете „Велика“ и „Миро“. „В преговорите сме с още 3 съседни страни – Турция, Сърбия и Гърция, където също търсят българско грозде – винени и десертно за директна консумация“, допълни проф. Пачев.
България ще е от 29 май до 3 юни домакин на 40-ия юбилеен световен лозаро-винарски конгрес, който ще се проведе в НДК-София. Тогава у нас ще пристигнат световни светила в бранша, които се очаква да дадат огромен тласък на производството и износа на български вина. „Очаквам България да увеличи минимум двойно производството и износа на вино в следващите от 3 до 5 години“, прогнозира директорът на Изпълнителната агенция по лозата и виното Красимир Коев. Той е горд, че България е спечелила домакинството на най-престижния на планетата винен форум в конкуренцията на 11 държави. „Едно от изискванията да си домакин на световния конгрес, е през последните 10 години нито една изнесена на международните пазари бутилка вино да няма лош имидж. България е малка държава и не може да залее световните пазари с море от вино, но нашата продукция има много добро име“, декларира Красимир Коев преди началото на „сребърната сватба“ – 25-ата „Винария“ в Пловдив, пише Труд.
Скандал съпътства откриването на 26-ото издание на селскостопанската изложба „Агра“ в Пловдив пред палата 6 на Международния панаир.
„Последните 10 години в българското земеделие са влезли повече от 16 млрд. лв. Сега се радваме и на все повече вложители, голяма част от тях са нови, и висок ръст на селското ни стопанство“, заяви в словото си министърът на земеделието и храните проф. Христо Бозуков.
Той напомни, че в кампанията за директни плащания стопаните, които все повече се насочват към новите тенденции в аграрните технологии, ще получат 1,5 млрд. лв. Думите му обаче бяха заглушени от възгласите на група недоволни фермери, които попитаха министъра защо се бави разплащането на тези пари, които отдавна са получили техните колеги от страните в ЕС. Според тях това поставя под въпрос изобщо работата на хората, заети в селското стопанство. Част от фермерите заплашиха да блокират пътища със земеделските си машини, защото без парите от директните плащания не могат да почнат обработка на земите.
„Три дирекции в МЗХ не са работили цели 6 месеца – за развитие на селските райони, за надзора и за директните плащания. Именно по тази причина има забавяния на директни плащания от 1,5 млрд. лв. Пари има. Проблемът е забавяне на документи и подготовката за плащанията. Тези неща не са свършени – не знам дали съзнателно или по немарливост. Сега съм ги натиснал „на макс“ и работят на високи обороти“, обясни служебният министър Христо Бозуков.
Той допълни, че е ако той и екипът му не е бил направил нужното, то фермерите вероятно са щели да си получат парите най-рано през май или юни. „Сега разплащанията ще започнат да се случват още през месец март“, увери земеделският министър.
