По Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради не са похарчени 2 млрд. лв., каквито изказвания имаше вчера. МРРБ е разплатило към Българската банка за развитие 500 млн. лв., а тя към българските общини – около 1 млрд. лв. за трите години от 2015 г. до сега. Имаме да реализираме дейности за още 1 млрд. лв.
Това коментира днес министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков пред журналисти в Бургас, съобщиха от регионалното министерство.
Колкото по-малко се политизират нещата и се поставят на експертна плоскост, толкова по-добре ще вървят, посочи той и напомни, че още в началото на програмата е тръгнала с неверни съждения и политизиране. Средствата не са похарчени, а са вложени в адекватни ремонти и благодарение на мерките за енергийна ефективност са налице спестявания между 40 и 60 процента в отделните апартаменти, допълни министърът.
Николай Нанков припомни, че се търси вариант как да продължи бъдещото финансиране на програмата. Големият проблем на програмата не са експертизата, строителите, общините или механизмът, по който се изпълнява, а че се политизира. Ако я прекратим, основателно ще се каже, че само 5% от населението или 15 % от живущите в жилищни блокове са се облагодетелствали от санирането. Затова не искаме да я прекратяваме, а да я продължим, категоричен беше той.
Регионалният министър коментира и темата с контрола по Националната програма, уточнявайки са активирани всички видове. Към Министерството на регионалното развитие и благоустройството има нов отдел за контрол на програмата, инициирани са и промени в методическите указания за подобряване на контрола, посочи Нанков.
Във връзка със спекулации по отношение на сгради в етап на изпълнение, които са с протекли покриви, министърът коментира, че има строители, които не са толкова опитни, допуснали са грешка, като са разкрили покрива в дъждовно време, но нанесените щети са за тяхна сметка, а не за програмата. Ние сме заложили силни защитни механизми и не случайно гаранцията за добро изпълнение е толкова висока. Програмата, с леки подобрения, трябва да има бъдеще, защото дава реален ефект за хората, заяви Нанков.
За високите блокове, при които има установени отклонения, не става въпрос за некачествени материали. Напротив, те са много качествени. Там изпълнители и кметове са били подведени със сертификата на материала, коментира още министърът и посочи, че, ако собственик на апартамент закупи материали за изолация, няма да направи лабораторен анализ за качеството им, а ще провери сертификата и декларираното в него. Не говорим за преопаковане. В координация с кмета и службите по пожарна безопасност до 10 дни ще намерим начин за обезопасяване на тези сгради, които не отговарят на изискванията на пожарната за клас „C“, след изпълнение на мерките по програмата, информира министърът. Сезирали сме ЕК, румънското правителство, разбира се и прокуратурата, допълни той и посочи, че и в страната има контролни органи, с които предстои да бъде направена нова среща с тях.
В рамките на двата програмни периода – от 2007 година досега, държавата в лицето на МРРБ, благодарение на европейската солидарност чрез средствата по Оперативните програми „Регионално развитие“ 2007 - 2013 и „Региони в растеж“ 2014 - 2020, осигурява около 1 млрд. лв. за образователна инфраструктура, като в настоящия програмен период инвестициите са в размера на около 640 млн. лв., коментира още министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков при посещението си в обновеното със средства по ОП „Региони в растеж“ Основно училище „Александър Георгиев – Коджакафалията“ в Бургас. „Важни са не само учебните програми, педагогическият персонал и адекватното възнаграждение, а също така и инфраструктурата и средата, в която растат нашите деца“, допълни той.
Община Бургас е първата в страната със започнати и вече реализирани проекти по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020. Средствата за образователна инфраструктура по линия на европейската солидарност в нея са в размер на около 16,5 млн. лв. В някои от общините, при които има забавяне с проектите, спестеният ресурс, какъвто се очаква да има, ще се преразпределя, коментира още регионалният министър. Бургас ще е първата община, която ще получи допълнителен ресурс за реализиране на инвестиции за подобряване на средата и инфраструктура в други образователни заведения, увери той.
Николай Нанков припомни, че с постановление на Министерския съвет преди три седмици да отпуснати нови 8 млн. лв. за укрепване на свлачището при Сарафово /Бургас - Сарафово/. С преобразяването на крайбрежната алея и брегоукрепването на свлачището, обликът на района ще се промени.
Пред медии Нанков посочи, че пътят Бургас – Малко Търново не е ремонтиран от 40 години. Поели сме ангажимент и през 2018 година по ще осигурим необходимите средства, които са между 3 и 4 млн. лв., за рехабилитация на отсечката Царево – Малко Търново по програма „Текущ ремонт“. Ще се проектира целия път, за да може през 2018 г. при осигурен ресурс поетапно, а от 2019 г. с въвеждането на тол системата, да имаме достатъчен ресурс, за да бъде направен целият 60-километров път.
В България 6 хил. км са пътищата в много лошо състояние. Тол системата ще ни направи независими от гледна точка на финансовия ресурс, като няма да се разчита на европейските фондове или заемни инструменти, посочи Нанков, допълвайки, че колкото се харчи, каквито са потребностите на отрасъла, толкова ще са приходите според новия, по-справедлив модел. Ще генерираме основно ресурс от транзитно преминаващи тежкотоварни автомобили, нещо което в момента не правим, подчерта той и припомни, че на годишна база от въвеждането на системата се очакват приходи между 1 – 1,2 млрд. лв. Тол системата ще даде възможност да преминем от палиативния модел на кърпежи към дългосрочни решения с основни ремонти на второкласни и третокласни пътища, допълни той.
Ще посрещнем зимата с експериментален пояс от растителност с височина 3 м. Лятото не засаждахме зеления защитен пояс на АМ „Тракия“ между Карнобат и Бургас, защото течеше обществена поръчка, а и климатичните условия не позволяват. В края на месеца, или началото на следващия, за две седмици ще сме готови. Убеден съм, че ще изиграят добра роля за снегозадържането. Ако опитът е успешен, ще го приложим и на други пътища в България, коментира още регионалният министър.
