Незабавно в България трябва да се обезопасят над 350 км автомагистрали поради висок риск от настъпване на тежки пътнотранспортни произшествия. Ограничителните системи за пътищата са увредени на 415 места вследствие на ПТП, а около 80% от положената маркировка не отговаря на минималните изисквания за светлоотразителност през тъмната част на денонощието.
Това показа инспекция на Института за пътна безопасност (ИПБ), извършена от експерти в края на миналата година, като данните са актуални към 15 декември 2022 г. ИПБ публикуваха доклад, озаглавен "Магистралите на смъртта", в който се добавя още, че приблизително 250 км от отводнителните съоръжения се нуждаят от възстановяване, рехабилитация и почистване. Констатирани са неправилно поставени знаци на 31 места, а на 18 места не е премахната временната организация за движение. Необходимо е било извършването на текущ ремонт на 480 км от пътната настилка.
Общата дължина на пътищата от републиканската пътна мрежа на България към 18 октомври 2022 г. е 19 907 км, от които 846 км са автомагистрали. През 2022 г. е извършен текущ ремонт на 230 км при планирани 3000 км съгласно мащабната програма за текущ ремонт на РПМ от Агенция "Пътна инфраструктура".
Съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата - републиканските пътища са изключителна държавна собственост. Съгласно чл. 19 от същия закон АПИ има задължението да управлява републиканските пътища, което освен събиране на винетни и тол такси включва и оперативно планиране на изграждането - проектиране и строителство, както и поддържането на пътищата.
От получен отговор по ЗДОИ на 14.12.2022 г., който ИПБ цитират, става ясно, че АПИ е проявила "тотална безстопанственост", като е отговорила, че през 2022 г. е извършила основен ремонт на едва 7 км път в Смолянска област и е ремонтирала един селскостопански надлез в Бургаска област, допълват от Института.
"Тук е редно да поясним, че в заложената мащабна програма за ремонт и поддръжка на републиканската пътна мрежа в началото на годината АПИ заяви проектна готовност за основен ремонт на над 230 км пътища. От публикуваната информация на сайта на АПИ става ясно, че се предвижда текущ ремонт на около 1300 км пътища, а за над 1200 км се предвижда завършване на ремонтните дейности, започнали през по-миналата 2021 година. При обявяване на програмата в началото на 2022 г. АПИ заяви още, че разработва технически проекти за ремонт на около 660 км, както и че ще бъдат обявени процедурите за възлагане проектирането при ремонта на над 2600 км пътища. Бюджетът на АПИ за 2022 година е 2,5 млрд. лв. и е с три пъти по-висока стойност спрямо предходната 2021 г. За извършените ремонти през 2022 г. са разплатени 59,6 милиона лева, което се вижда от предоставения отговор по ЗДОИ към ИПБ.
"От предоставените данни става ясно, че Агенция "Пътна инфраструктура" е проявила престъпна безстопанственост, която вероятно е и една от основните причини за загубени човешки животи по републиканските ни пътища! От публикуваните задания на сайта на АПИ става ясно, че агенцията е заплатила огромни средства за косене на тревни площи, които ако бяха третирани с Рандъп, щяха да спестят милиони левове на данъкоплатците, а ефектът щеше да е видим, но явно чрез безконтролно косене добре се печели?", смятат от ИПБ.
Бърза справка и проверка на отговорите, предоставяни от АПИ за парламентарен контрол, показва, че пред депутатите се отчитат ремонтирани пътища, които липсват в отговора по ЗДОИ, получен от Института за пътна безопасност.
Такъв пример е даден с отговор на регионалния министър Иван Шишков към депутата от 48-ото НС Любен Иванов от "Демократична България". Той е за рехабилитацията на републикански път III-121 „Иново-Градец-Периловец-Шишенци-Бойнца-Кула“. Шишков пише, че този път е включен в строителната програма на АПИ за 2022 г., а през есента е извършен текущ ремонт. „Изкъртена е асфалтовата настилка с плътна асфалтова смес, в участъка преди с. Иново до с. Градец, и с полимеродифицирана емулсия в отсечката от с. Градец до разклона за д. Долни Бошняк. В с. Градец има множество компрометирани участъци вследствие на ВиК аварии“, отговаря служебният регионален министър на 15 декември 2022 г.
"За периода 2020-2022 година на автомагистралите в България са загинали 150 души вследствие ПТП (не са включени 45 македонски граждани, загинали на АМ "Струма"). Това прави средно по 50 човека годишно при 846 км обща дължина на АМ или средно на 17 км магистрала имаме по един загинал. За сравнение, в Австрия има 1720 км магистрали, а за периода 2020-2022 година загиналите са 88 души - или средно на година загиват по 29,3 души. Съотносимо към километрите магистрали, това означава че на 59 км магистрала загива един човек средно годишно. Рискът да загинеш на автомагистрала в България, е 3,5 пъти по-голям, отколкото в ЕС", изчисляват от Института за пътна безопасност.
Изводът е, че има пряка зависимост от поддръжката на автомагистралите и пътнотранспортния травматизъм по тях. От ИПБ обвиняват АПИ в "безотговорно поведение". Според тях системно не е упражняван контрол от страна на Министерски съвет върху планираните и изразходвани средства за текущ и основен ремонт на републиканската пътна мрежа.
"Небрежното отношение на длъжностните лица относно стопанисването на поверената им пътна инфраструктура може да се квалифицират като безстопанственост съгласно Наказателния кодекс", пишат от ИПБ.
