На 20 април се навършват 30 години от покоряването на Еверест, най-високият връх на света, от българин. На 20 април 1984-та година първи на върха на света се качва Христо Проданов. Той обаче остана завинаги в прегръдките на планината.
Първите, които стъпиха на Еверест, са новозеландецът Едмънт Хилъри и шерпът Тензинг Норгей през 1953 г. Над 6000 души са успели да изкачат Еверест, висок 8848 метра. Сред късметлиите, които успяват, има и 11 българи. Над 1000 са жертвите.
Христо Проданов е роден на 24 февруари 1943 г. в Карлово. Той е първият българин, стъпил на осемхилядник - Лхотце (8516 м) през 1981 г., първият българин изкачил връх Еверест през 1984 г. И загинал при спускането от върха на 22 април. Посмъртно е награден с орден "Герой на Народна Република България". Той успява да достигне сам до върха без кислороден апарат по най-трудния и дълъг път — западния (непалски) склон, наричан още "Жестокия път", като изкачва върха от базовия лагер за 33 дни — рекорд за този маршрут. Освен това е първият човек, изкачил Еверест още през април (твърде рано за обичайните атаки на върха) и четвъртият човек, изкачил се сам.
Към Еверест 41-годишният тогава алпинист отпътува на 10 февруари 1984 г. Той е водач на цяла експедиция от алпинисти, решени на покорят върха. В българския екип участват 10 шерпи и четирима души персонал. Наети са 152-ма носачи, които да помагат с багажа.
На 18 март екипът пристига в базовия лагер, който е изграден на височина 5350 м надморска височина. По пътя към групата изгражда общо пет лагера - № 2 на 6770 м височина, лагер № 3 - на 7170 м, лагер №4 - на 7520 м и последният - лагер № 5 - на 8120 м надморска височина.
В 5.45 ч. Проданов и шерпът Джон Ринджи тръгват първи към върха от лагер № 5. Изкачването без кислородна маска е толкова трудно, че шерпът се отказва.
"Над първата камина съм. Джон не може да мине и реши да се върне. Аз реших сам да продължа изкачването", съобщава по радиостанцията в 9 ч. Проданов.
В 18.15 ч. по радиостанцията се чуват дългоочакваните думи: "Аз съм на върха, на върха съм. Христо!". Думите на алпиниста предизвикват радост не само в лагера и в България, но и в целия свят.
"Тук на върха няма нищо. Опитвам се да снимам, но камерата не работи. Започвам слизането", съобщава половин час по-късно Христо.
Около 21.10 ч. Проданов съобщава, че при него се е стъмнило напълно и е прекалено опасно, за да продължи спускането, затова ще потърси къде да се установи. Нощуването на открито при температура минус 42 градуса и без кислородна маска обаче се оказва фатално за него.
На следващата сутрин алпинистът се обажда по радиостанцията, но звучи много зле и думите му не се разбират. След като става ясно, че е в тежко състояние на височина около 8700 м, към него тръгват шерпът Джон и алпинистите Иван Вълчев, Людмила Янкова, Трифон Джамбазов. Последното обаждане от Проданов е в 19.45 ч. на 21 април.
Въпреки загубата на водача си, групата решава да продължи към целта си. На 8 май Ивал Вълчев, Методи Савов, а ден по-късно и Николай Петков, и Кирил Даскалов успяват да покорят Еверест.
Те осъществяват и пълния траверс на върха, изкачвайки се от Западния гребен и слизайки по южния склон. Този маршрут влиза в историята на световния алпинизъм като "Българския траверс" на Еверест.
През годините Христо Проданов описва усилията и емоциите, нужни на алпинистите, в книга. Най-известни са думите му: "Там, където има воля, има и път."
